В Кремъл очакват да получат част от свръхпечалбите за петролния сектор

Кризата в Близкия изток задържа цената на петрола на световните пазари на нивото около 100 долара за барел вече няколко седмици. В опит да бъдат успокоени пазарите, САЩ вдигнаха част от санкциите срещу руския и иранския петролен сектор и в момента цената на сорта "Уралс" почти се удвои (до около 100 долара), според публикации на Bloomberg.

"Ние никога не сме приемали за законни санкциите срещу Русия и не се съобразяваме с тях", коментира в интервю за френската обществена телевизия France Television руският външен министър Сергей Лавров. В него той обвини САЩ, че искат да доминират на енергийните пазари, цитирайки действията, наредени от американския президент във Венецуела - страната с най-големите доказани петролни залежи, както и думите на Доналд Тръмп, че заедно с Иран ще контролира Ормузкия проток.

Според Министерството на финансите на Русия още е рано да се говори за свръхпечалби заради увеличените цени на енергоресурсите. В същото време обаче министърът на икономическото развитие Михаил Решетников коментира, че може да бъде въведен еднократен данък и свръхпечалбите от високите цени на петрола за руския енергиен сектор да бъдат иззети, допълва руското издание РБК.

Това вече беше направено веднъж през 2023 г. и тогава в бюджета на Русия постъпиха 319 млрд. рубли (3,9 млрд. рубли по днешния курс), съобщи в началото на 2024 г. финансовото министерство.

Кремъл чака "доброволни вноски" за войната

Според публикация в руското опозиционно издание The Bell руският президент Владимир Путин е имал среща с лидерите на големите петролни, газови и торови компании. Източници на изданието коментират, че основната тема е била войната в Украйна.

"Приближаваме се до границите на Донбас", е уверил Путин бизнесмените и е поискал "доброволни вноски" за финансиране на бойните действия.

Идеята е на един от близките до руския президент олигарси - Игор Сечин, който ръководи "Роснефт". Компанията беше поставена под санкциите на САЩ в края на миналата година. Според The Bell някои бизнесмени са били склонни да се включат и дори един от тях - поставеният под санкции олигарх Сюлейман Керимов, е заявил, че ще даде 100 млрд. рубли (1,23 млрд. долара) за каузата.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че руски бизнесмен действително е решил да дари "крупна сума" за държавата, но това е "семейно решение", а не идея а Сечин, пише ТАСС. "Не е истина, че е говорено за финансиране на специалната военна операция (както в Русия наричат войната в Украйна - б.р), не е истина и че Путин се е обърнал към бизнеса с такова искане", допълни още той по повод публикацията в The Bell.

Публично, в откритата част на срещата на бизнеса и руския президент - 35-ото заседание на Руския съюз на промишлеността и предприемачите, Путин призова компаниите да запазят хладнокръвие. "Ако пазарът сега се накланя в една посока, то утре може да се измени в другата", предупреди той в речта си, публикувана на сайта на Кремъл.

Ден по-рано Путин пък призова компаниите да изплатят заемите си към банките, използвайки по-свободните условия за бизнес в момента.

Украински санкции

САЩ може и да свалят част от санкциите срещу руския петрол, но в последната седмица Украйна масирано атакува Ленинградска област. Дронове подпалиха две от ключовите за петролните доставки пристанища - Уст-Луга и Приморск. По изчисления на Ройтерс в момента капацитетът за износ на петрол на Русия е намален с най-малко 40%.

В нощта срещу 27 март Украйна атакува и най-големия завод за торове в Европа - разположения в Череповец (Волгоградска област) "Апатит". Освен торове, които заради затворения Ормузки проток стават особено търсени, в завода се произвеждат вещества, необходими за производството на муниции.