САЩ и НАТО отказват да подпишат двустранен договор за европейска сигурност с Русия, както и да затворят вратата за бъдещото членство на Украйна в Атлантическия съюз. Това са две от основните искания на Москва за прекратяване на кризата в Украйна в момент на засилено напрежение между Русия и Запада, което застрашава евроатлантическата сигурност.
Вместо това и Вашингтон, и Алиансът предлагат на руския президент Владимир Путин да преговарят за споразумения за разоръжаване и мерки за изграждане на доверие на различни форуми (като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), стратегическия диалог за стабилност между САЩ и Русия и Съвета НАТО-Русия). Западът поставя успеха на тези преговори в зависимост от началото на намаляване на руската военна заплаха за Украйна, се посочва в два поверителни документа, изпратени миналата сряда от Вашингтон и НАТО до Москва, до които испанският EL PAÍS е получил достъп.
Руските официални лица поискаха писмен отговор на предложението им за подписване на договор, който да даде на Москва гаранции за сигурност в условията на разширяване на НАТО на изток. Москва дори представи проект на хипотетичния договор. Отговорът беше представен под формата на два текста: единият, озаглавен "Поверително/Rel Русия" (състоящ се от въведение, седем точки и кратки заключения), от Вашингтон, а другият, озаглавен "НАТО-Русия ограничено" (с 12 точки), от Атлантическия съюз. Текстовете до голяма степен отразяват - макар и с много повече подробности - посланията, които западните лидери публично са отправили към Кремъл. САЩ и НАТО са координирали отговорите си, които се допълват, но в някои отношения се различават.
„Като се има предвид значителното, едностранно и неоправдано военно разгръщане в Украйна и Беларус и около тях, ние призоваваме Русия незабавно да деескалира ситуацията по проверим, навременен и траен начин", заявиха от НАТО. „Позицията на правителството на Съединените щати е, че напредък по тези въпроси [разоръжаване и мерки за изграждане на доверие] може да бъде постигнат само в среда на деескалация на заплашителните действия на Русия спрямо Украйна", предупреждават от Вашингтон.
В същия документ се изразява притеснение от руските действия, които създават напрежение между Русия и Запада от края на миналата година: струпването на между 100 и 130 хил. по западни оценки (неспоменати в текста) войски край Украйна в нарушение на Будапещенския меморандум от 1994 г.
Москва все още не е изпратила писмен отговор, но според съюзнически източници Русия е поискала САЩ и НАТО да уеднаквят отговорите си и да се съгласят да обсъдят концепцията за „неделимост на сигурността", както направиха САЩ.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и руският външен министър Сергей Лавров проведоха първия си телефонен контакт във вторник, след като САЩ и НАТО представиха отговорите си на Москва. Според говорителя на Държавния департамент Блинкен е предал на Лавров желанието си да продължи „съществения" обмен на предложения в областта на сигурността, а руският му колега е заявил, че двамата са съгласни да продължат диалога. „Ще видим как ще се развият нещата", каза той пред руската телевизия.
Що се отнася до Украйна, администрацията на Байдън предлага на Русия „условни мерки за прозрачност и реципрочни ангажименти", съгласно които Русия и САЩ ще се въздържат от „разполагане на наземни нападателни ракетни системи и постоянни бойни сили на украинска територия“. За тази цел Вашингтон обявява намерението си да консултира действията си с Киев.
Тези споразумения за изграждане на взаимно доверие, заедно с пактовете за разоръжаване, са двата основни елемента на текстовете, представени от Вашингтон и Алианса. Документът на САЩ започва с уверението, че „са готови да работят за постигане на разбирателство с Русия, заедно с трансатлантическите съюзници и партньори, по въпросите на сигурността" и изброява редица въпроси, по които „са готови да обсъдят взаимни ангажименти или действия", както и форума, на който те трябва да бъдат разгледани. САЩ заявяват, че са готови да подходят „добронамерено" към този процес, като същевременно упрекват Путин, че е разположил над 100 000 войници на границата с Украйна, окупирал е Крим и насърчава конфликта в Донбас (източният регион на Украйна, в който преобладава руското население).
Вашингтон се оплаква, че в проекта за договор за сигурност в Европа „Русия поставя изисквания, които подкопават принципите, с които се е ангажирала в предишни документи". Наложително е, се казва още в документа, „дискусиите да се основават на споразуменията, на които се основава европейската сигурност", като например Договора от Хелзинки, Договора между НАТО и Русия, Парижката харта или Устава на ООН, „в които са залегнали принципите на териториалната цялост, суверенитета, независимостта и сигурността в Европа".
Няколко предложения на САЩ включват ограничения за ракетите, които биха могли да доведат до нови договори за разоръжаване. Вашингтон заявява, че е готов да започне двустранни преговори с Русия за контрол на ракетите с малък и среден обсег и техните пускови установки, но се оплаква, че съществуващият Договор за ядрените сили със среден обсег е нарушен чрез производството и разполагането на ракети SSC-8 и други системи. Правителството на САЩ потвърждава ангажимента си към Договора за междуконтинентални ракети „Нов СТАРТ“, който е в сила до 2026 г., но предлага да се включат нови пускови установки, нестратегически оръжия и неразположени бойни глави.
Предлага се също така „незабавно да се започне обсъждане на последващи мерки към Договора „нов СТАРТ" и да се обсъди как бъдещите споразумения "биха могли да включват всички ядрени оръжия на САЩ и Русия". Документът показва загрижеността на Вашингтон и неговите съюзници за усилията на Русия да диверсифицира и разшири ядрения си арсенал, да разработи нови междуконтинентални ракети и да разположи двойни и нестратегически ракети в близост до границите на НАТО.
Едно от най-новите предложения е да се предложи на Русия „механизъм за прозрачност" за проверка на липсата на крилати ракети "Томахоук", способни да достигнат руска територия, в базите на противоракетния щит на НАТО в Румъния и Полша, където се намира системата Aegis Ashore. В замяна Вашингтон претендира да направи същото с две ракетни бази по свой избор на руска територия. Москва вече предложи да се ограничи разполагането на ракети с малък и голям обсег и изрази загриженост относно "Томахоук" на румънска и полска територия.


Близо 9,5 млн. евро струват на варненци безплатните карти за пенсионери и ученици
Защо Европа изостава от САЩ в иновациите? Дейвид Гулд посочи основните пречки пред бизнеса в „Светът е бизнес“
F1 остава мираж: Рейсинг Булс избра Лоусън пред Никола Цолов за 2027
Новоремонтиран път във Варна създава проблеми при всеки дъжд
„Булгаргаз“ иска ново сериозно увеличение на цената на газа
От научната фантастика към бизнеса и медицината: достиженията на бъдещето вече са тук
Burberry се възползва от завръщането на тренчкотите, а Coach - от достъпния лукс
34 експерти, 5 дискусионни панела и ключови инвестиционни теми на 15-ото издание на Investor Finance Forum
Дженсън Хуанг се оттегля от Nvidia
Диверсификация без ценова автономия и новата енергийна уязвимост на Европа
Дилър поиска да смени двигател на Toyota, механик реши проблема за секунди
Никола Цолов остава във Формула 2 и догодина
Колите на Mercedes-Benz сами ще потеглят на зелено
Депутатите подкрепиха акциз до 6000 евро за мощните коли
Audi оцени новата си суперкола на 700 000 долара
Без ток, без вода, без топлина: Как оцеляват украинците?
Министерството на транспорта работи по 31 мерки за безопасност на пътя
Бомбена заплаха затвори жп гара във Франция, влаковете закъсняват
Мир без Европа: Зеленски настоя ЕС да има постоянна роля в преговорите
Крадец отмъкна 3000 евро от частен дом в Благоевград