Очаквано Лиз Тръс ще бъде новият британски премиер 

В понеделник Лиз Тръс беше обявена за следващия министър-председател на Великобритания, след като спечели надпреварата за лидерския пост в управляващата Консервативна партия в момент, в който страната е изправена пред икономическа криза и рецесия, предава Ройтерс. 

След седмици на често неспокойна и разединяваща лидерска надпревара, в която външният министър се изправи срещу бившия финансов министър Риши Сунак, Тръс излезе начело при гласуването на членовете на Консервативната партия.

Анонсът за избора поставя началото на предаването на властта от Борис Джонсън, който беше принуден да обяви оставката си през юли, след като скандали в продължение на месеци доведоха до намаляване на подкрепата за неговата администрация.

Във вторник той ще замине за Шотландия, където ще се срещне с кралица Елизабет, за да подаде официално оставката си. Тръс ще го последва и ще бъде помолена от монарха да състави правителство.

Дълго време водещ в надпреварата за мястото на Джонсън, Тръс ще стане четвъртият министър-председател на консерваторите след изборите през 2015 г. През този период страната преминаваше от една криза в друга, а сега е изправена пред прогноза за дълга рецесия, предизвикана от неимоверно високата инфлация, която през юли достигна 10,1%.

47-годишната Тръс, министър на външните работи в кабинета на Борис Джонсън, обеща да действа бързо за преодоляване на кризата с разходите за живот във Великобритания, като заяви, че до една седмица ще представи план за справяне с нарастващите сметки за енергоизточници и осигуряване на бъдещите доставки на горива.

По време на кампанията си за лидерския пост Тръс сигнализира, че ще се противопостави на част от съпратийците си, като се откаже от увеличаването на данъците и намали други налози, което според някои икономисти ще подсили инфлацията.

Това, както и обещанието да преразгледа правомощията на Английската централна банка, като същевременно запази нейната независимост, накара някои инвеститори да се откажат от паунда и британските облигации.

Квази Куаренг, който е широко спряган от анализатори за неин финансов министър, се опита да успокои пазарите в понеделник, като заяви в статия за Financial Times, че при управлението на Тръс ще се наложи „известно фискално разхлабване", но че нейната администрация ще действа по "фискално отговорен начин". Данъчната война на торите
 
Тръс е изправена пред дълъг, скъп и труден списък със задачи, които според опозиционните депутати са резултат от 12-годишното лошо управление на консерваторите. Някои от тях призоваха за предсрочни избори - нещо, което Тръс заяви, че няма да допусне.

Ветеранът консерватор Дейвид Дейвис описа предизвикателствата, които тя ще поеме като министър-председател, като „вероятно втория по трудност кратък мандат от следвоенните министър-председатели" след консерваторката Маргарет Тачър през 1979 г.

"Всъщност не мисля, че който и да е от кандидатите, нито един от тях, който преминава през това, знае колко голямо ще бъде това (предизвикателство, б. ред.)", каза той, добавяйки, че разходите могат да достигнат десетки милиарди лири.

Тръс заяви, че ще назначи силен кабинет, отказвайки се от това, което един близък до нея източник нарече „президентски стил" на управление, и ще трябва да работи усилено, за да спечели някои депутати от своята партия, които бяха подкрепили Сунак в надпреварата.

На първо място тя ще се заеме с неотложния въпрос за рязкото повишаване на цените на енергоизточниците. Средните годишни сметки на домакинствата за комунални услуги ще скочат с 80% през октомври до 3549 паунда, а през 2023 г. се очаква да нараснат до 6000 паунда, което ще съсипе личните финанси на мнозина британци. 

Великобритания изостава от другите големи европейски държави в предлагането на подкрепа за потребителските сметки за енергия, за което опозиционните депутати обвиняват „зомбираното" правителство, което не било в състояние да действа, докато консерваторите провеждат конкурса за лидерство. 

През май правителството определи пакет от 15 млрд. лири за подпомагане на домакинствата при плащане на сметките за енергия като част от схемата за подпомагане на разходите за живот на стойност 37 млрд. лири.

Досега през тази година Италия е предвидила над 52 млрд. евро (51,75 млрд. долара) за подпомагане на населението си. Във Франция увеличението на сметките за електроенергия е ограничено до 4%, а Германия заяви в неделя, че ще похарчи най-малко 65 млрд. евро, за да предпази потребителите и предприятията от нарастващата инфлация.