Западът трябва да спре да убеждава Русия да се откаже от Украйна и да я принуди да го направи

Западът трябва да спре с опитите си да убеди руският президент Владимир Путин да се откаже от намеренията си спрямо Украйна, пише в анализ Институтът за изучаване на войната (ISW). Анализаторите сочат, че правилният ход е да блокират възможностите на Кремъл да реализира целите си.

Преговори за прекратяване на огъня, мирни сделки и дипломация, предлагани от руските власти, имат само една цел - да се подгови следващата атака срещу Украйна, коментират от института. Според тях целта на Владимир Путин никога не е била територията на страната, а поставянето ѝ под контрол и изтриването на идентичността ѝ. Тази цел ще остане непроменена и вероятно ще надживее руския президент.

Затова и на Украйна трябва да бъдат дадени най-добрите възможни позиции, за да устои на атаките и да изгради своите отбранителни способности, а Западът да не прави никакви отстъпки - например да позволи руско военно присъствие в Украйна и други методи, които да позволят на Русия да печели време за следваща атака.

В последните 20 години Русия даде да се разбере, че няма да приеме нищо по-малко от пълен контрол върху Украйна. До преди 2014 година Москва опитваше да доминира политически в страната. Когато всички опити за това се провалиха, Русия започна пълномащабна война през 2022 година, съпроводена с опити да се изтрие идентичността на украинците.

Първоначалните планове бяха страната да бъде превзета за броени дни, но на 7 декември, почти 300 дни след началото на войната, Путин беше принуден да признае, че неговата "специална военна операция" ще се проточи. Вероятно всички усилия ще бъдат насочени към тази война - и чрез последващи мобилизации, и чрез настройване на икономиката и индустрията на режим "война". Едва ли тези усилия ще дадат очаквания резултат, но намеренията са ясни, пишат още от ISW.

Плановете за Украйна не свършват с Владимир Путин - идеята вече е насадена в институциите, законодателството и дори в обществото. Антиукраинските и антизападните настроения само ще се засилват на фона на пропагандата, която се очаква на фона на загубите на фронта и репресиите срещу противниците на войната.

Руският елит също подкрепя целите на президента, като се различават само по подхода - едните са съгласни на победа на всяка цена, а други - търсят победата, но запазвайки останалата руска мощ, водени и от егоистични мотиви.

Но Украйна далеч не е крайната цел на Кремъл. Само лошото развитие на войната в Украйна дава на Минск поле за отстъпление, но ако Русия спечели тази война, следващият ход ще е поглъщането на Беларус. Следващата цел вероятно е Молдова, към която Кремъл има апетити отдавна, окупирайки Приднестровието.

Владимир Путин отдавна не крие своите намерения да "срине западната хегемония" и укрепването на позициите в Украйна, Беларус и Молдова ще даде възможност на Кремъл да се огледа и в тази посока.

За щастие, намеренията на Кремъл все още могат да бъдат пречупени, смятат в ISW. Украйна и Западът на няколко пъти успяха да принудят Русия да промени целите си - изтеглянето от Киев и Херсон например. Руският президент коментира при анексирането, че Русия е в Херсон завинаги, но само месец по-късно войската му се изтегли - не защото целите са различни, а защото беше принудена, пишат още военните анализатори.

През есента украинските военни са в подем, а руските - отстъпват. За кратко, проливните дъждове забавят темпа и на двете воюващи страни. Очакванията са обаче, че през зимата военните действият да бъдат възобновени. Западът трябва да подкрепи Украйна при контраофанзивата и да запази позициите си.

Рисковете от ескалация категорично съществуват и винаги ще съществуват, но Западът не трябва да се въздържа сам, особено когато позициите на Кремъл са отслабени. Русия ще отправи същите заплахи и следващия път, но тогава позициите ѝ ще бъдат отново силни.

Руската военна опора в Украйна е заплаха за интересите на САЩ, тъй като предполага огромни бъдещи военни и икономически изисквания за Съединените щати, НАТО и Европейския съюз и създава допълнителни уязвимости, като същевременно носи същите рискове от ескалация.