Украйна и Иран: Две геополитически предизвикателства за 2023 г.

Сред многото външнополитически въпроси на 2022 г. два вероятно ще останат от особено геостратегическо значение през 2023 г. - дали желанието на Украйна да стане член на НАТО ще се превърне в реалност и как светът да се справи с иранския режим в светлината на ядрената сделка.

Що се отнася до НАТО, процедурата за разширяване на алианса е наистина сложна - както се вижда от отказа на Турция да одобри Швеция и Финландия като нови членки, пише за Politico.eu посланик Волфганг Ишингер, президент на Фондацията на Мюнхенската конференция по сигурността.

Изисква се не само единодушието на страните членки, но всеки член трябва също да получи одобрение от съответните национални парламенти, тъй като решението е свързано с официален международен договор.

Следователно, за да се реагира по подходящ начин на молбата на Украйна за присъединяване към алианса, трябва да се помнят трите критерия, приложени по време на първоначалния кръг на разширяване на НАТО през 1997 г. Тогава важни бяха три въпроса: Обединена ли е въпросната държава в желанието си да се присъедини към НАТО или евентуално членство ще доведе до вътрешно разделение? Всички членове на алианса подкрепят ли приемането на страната-кандидатка? Дали членството на въпросната държава ще подобри европейската сигурност и стабилност като цяло?

Тогава препоръката беше президентите и държавните глави да канят бъдещи страни членки само ако може ясно да се отговори утвърдително и на трите въпроса. В случаите на Полша, Чехия и Унгария и на трите въпроса отговорът е категорично „Да“.

Когато темата за членството на Украйна е повдигната по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. обаче, последва спорен дебат и както тогавашният германски канцлер Ангела Меркел, така и тогавашният френски президент Никола Саркози заключиха, че не на всичките три въпроса може да се отговори положително, припомня Ишингер.

Вероятно от днешна гледна точка може да се направят различни заключения – особено по отношение на въпроса за европейската сигурност и стабилност, въпреки че не всички опасения на всички държави членки са елиминирани. Може би това обяснява защо алиансът продължава да е доста колеблив в отговора на кандидатурата на Украйна за членство.

Що се отнася до Иран, основното предизвикателство е дали да се наложат по-строги санкции, или да се действа по-сдържано по отношение на настоящите нарушения на човешките права от страна на режима поради интереса да се съживи ядрената сделка. Тук отговорът обаче трябва да е  категорично „Не“, според Ишингер.

Естествено, остават сериозните опасения по отношение защитата на международния договор за неразпространение на ядрено оръжие. Повечето експерти обаче смятат, че шансовете за съживяване на сделката са били много малки много преди вълненията в Иран след смъртта на арестуваната от моралната полиция Махза Амини. Техеран също така изобщо не е показал желание да се съгласи с настоящото проектопредложение.

Освен това подписването на споразумение с Техеран в този момент би изпратило напълно грешен сигнал, тъй като всякакви отстъпки от страна на Запада може да изглеждат сякаш в подкрепа на режима. Това ще е силен удар иранците, които се борят за свободата си, както и за тези, които вече са в затвора.

Затова Западът не трябва да се колебае да наложи допълнителни санкции на режима на моллите. Настоящите мерки, планирани от Европейския съюз (ЕС) изглеждат някак половинчати и вместо това блокът трябва да демонстрира единство и твърдост.

Като се имат предвид продължаващите доставки на дронове за Русия, Техеран подкрепя войната в Украйна, което също е неприемливо. На Иран трябва да му стане ясно, че е изправен не само пред вътрешни предизвикателства, но и пред допълнителна международна изолация и предизвикателства.

Също така е ясно, че Западът трябва да остави на масата предложението за ядрената сделка. Ако Западът не иска да изостави собствените си ценности, той трябва да демонстрира, че народът на Иран няма да бъде изоставен, заключава Ишингер.