Мария Матеева-Казакова: Избирателят е създал клада за всеки, докоснал се до властта

Българският избирател слага спирачка на политиците и постига ситуационна победа в съществуващата война между елити и народ. Това мнение изрази пред БНР журналистът и политолог Мария Матеева-Казакова, консултант по стратегическо планиране на политиките на ЕС в Центъра за стратегии и оценки в Лондон. Тя има докторска дисертация на тема "Популизмите в България", защитена във Франция.

„Българският избирател стопира механизмите, по които олигархичната структура е успявала до момента да управлява страната и го прави по един много интересен и интелигентен начин, макар неработещ в дългосрочна перспектива и с много минуси“, коментира тя.

По думите ѝ наблюдаваме процеси, които са „и нормални, и тревожни“.

„България не е изключение. Сходни тревожни тенденции се наблюдават и в други държави – Швеция, Финландия, Италия, и то в пълен синхрон с нас, категорична е д-р Матеева. – Наблюдаваме пети поред избори, като в резултат от които страната не успява да излъчи работещо мнозинство".

Политологът смята, че българският избирател успява да постигне ефекта, който търси – блокаж на политическата система, на олигархичното управление, което гласоподавателите умело успяват да възпрат, като използват апарата на представителната демокрация.

„По този начин се чува автентичният глас на народа и той успява да постигне ефект, който е нож с две остриета – той възпира елитите, но по същество отнема собствения си суверенитет. Омразата към политиците стига до степен да възпре неговия собствен механизъм за представителство чрез парламента", анализира ситуацията политологът.

Д-р Мария Матеева-Казакова потвърди, че в дългосрочен план в последните 20 години избирателят наистина успява да възпре и накаже политиците. "На символно ниво той е създал една клада за всеки, докоснал се до властта. Появяват се нови политически играчи, нови партии, които получават кратък достъп до властта, след което биват изхвърлени. Но какви са опциите след това? Мечтае се за нещо като пряка демокрация, прокрадват се идеи за промяна на режима, за засилване на функциите на президента, и двете опции още по-опасни", предупреди политологът.

Така пряката демокрация се имитира със скъпия и много интересен цикъл от постоянно гласуване в последните две години, а на този фон засилването на президентските функции също носи много рискове.

„При нас има "партии комети", които се появяват и изчезват и обществото изпитва удоволствие да създава и убива, за да се чувства по някакъв начин контролиращо собствения си живот", смята политологът.

Като пример д-р Казакова даде партия "Възраждане", която зае вакуум, останал от партии като "Атака" и НФСБ. Тя напомни, че партията прогресира в последните три вота, резултатът ѝ нараства, но има и своите естествени лимити. „Има ефект на снежната топка. Те в момента получават по-значим достъп до публичност, което подобрява техния резултат, в голяма степен поради факта, че не се докосват до власт, за разлика от „Има такъв народ“, да кажем. Позволява им да останат антисистемни“, отбеляза политологът.

Мария Матеева-Казакова смята, че не може да се очаква обаче сериозен ръст на вота за "Възраждане" със заплашителни размери. „Те биха могли да се превърнат дори във втора политическа сила поради нестабилността на останалите политически формации. Партия като „Продължаваме промяната“ би могла да изчезне толкова лесно, колкото и се появи. А партия като "Възраждане" има малко по-класическо съдържание от гледна точка на отправяните послания – пакет от националистически, социални, геополитически послания, които са класически за България“, подчерта тя.

Според нея новият парламент не изглежда със сериозен потенциал освен ако не се създадат безпринципни коалиции.

„Чрез местните избори партиите успяват да добият по-директен достъп до европейско финансиране, защото има предвидимост на мандатите", посочи още Мария Матеева-Казакова.