Демократична Индонезия се насочва към своето мрачно минало

Но шест месеца след изборите Уидодо назначи Субианто за министър на отбраната, вкарвайки твърдо дясната партия „Гериндра“ на бившия генерал в управляващата коалиция като част от стратегията за противодействие на парламентарната опозиция на икономическата програма на президента. Миналия октомври към кампанията на Субианто се включи още една личност – синът на Уидодо, Джибран Ракабуминг Рака, който се присъедини като вицепрезидент. Индонезийският закон забранява на лица под 40 години да заемат подобни постове, но Конституционният съд на страната направи изключение. Главният съдия на съда е зет на Уидодо.

Вместо да се възмутят от това, много избиратели изглежда го приеха като сигнал на Уидодо за одобрение на кампанията на Субианто. Сега последният изтъква пред избирателите, че ще продължи икономическата програма на своя предшественик. Той се опита да се ребрандира като добронамерен държавник, който изпълнява глупави танци на митинги, въпреки че неговата демагогска природа продължава да изплува на повърхността в дебатите и кампаниите.

Повече от половината индонезийски електорат е на възраст под 40 години, като много избиратели са твърде млади, за да помнят бруталността на Субианто по време на ерата на Сухарто. Икономическите въпроси, а не правата на човека или гражданските свободи, са водещи въпроси в проучвания относно тревогите на гласоподавателите.

Уидодо, някогашният образец на демократичните ценности на своята страна, ги предаде. Бивш производител на мебели от бедняшките квартали на Суракарта, той е бил кмет на града, а по-късно и губернатор на Джакарта, изграждайки си репутация на безупречен реформатор в една силно корумпирана система. Това, както и народният призив за човек от народа, го изстреляха до президентския пост през 2014 г. и накараха западните медии да го нарекат „Обама на Индонезия“.

Синът на президента на Индонезия Джоко Уидодо, Джибран Ракабуминг. Снимка: Bloomberg L.P.

Но той напуска поста заедно с индонезийската демокрация, която е по-крехка от всякога след диктатурата на Сухарто. Той отслаби независимата комисия за борба с корупцията в страната и подписа промени в наказателния кодекс, които ограничиха свободата на изразяване, криминализира извънбрачния секс и даде на правителството широки и зле дефинирани правомощия да преследва критици и опоненти.

За голяма част от това вероятно може да бъде обвинено естеството на индонезийската политика, която може да наподобява „Игра на тронове“ със своята търговия с коне, династичност и постоянна необходимост от изграждане и поддържане на нови властови бази. Уидодо е първият президент след независимостта на страната през 1945 г., който идва извън политическия или военен елит.

Президентът на Индонезия Джоко Уидодо. Снимка: Bloomberg L.P.

Сега нищо не е гарантирано, особено със Субианто. Индонезийското президентство има огромни правомощия и макар че бившият генерал да може да се бори за приемственост, той е известен с непостоянството си и лошия нрав. Кой знае какво ще направи, след като най-накрая спечели наградата, която търси толкова дълго. Дори стабилното продължаване на управленските практики на Уидодо би означавало демократичен упадък; като Субианто вероятно ще ускори това.

Други големи мултиетнически демокрации са изправени пред подобни заплахи. Тук е и Индия, където проектите за обществено строителство подхранваха популярността на Моди, въпреки че той нарушава демократичните права; Бразилия, където милитаризмът е на мода, тъй като ужасите на миналите военни диктатури избледняват в паметта на населението; и САЩ, където Тръмп може да получи още един шанс да се издигне на президентския пост.