Как Иран подготвя почвата за следващия върховен лидер

Като действаше под стратегическия флаг на „без война, без [преки] преговори” с Вашингтон, Хаменей се застъпваше за постоянна враждебност срещу САЩ и Израел като основен акцент на външната си политика. Неговият стремеж е да засили военното влияние на страната в Близкия изток чрез прокси сили.

Върховният лидер разреши изстрелването на стотици дронове и ракети срещу Израел като отмъщение за предполагаема израелска атака срещу консулството на ислямската република в Дамаск, Сирия - ход, който според анализатори показва готовността му да поеме пресметнати рискове, за да се позиционира като лидер, готов да се изправи срещу Израел и да рискува намесата на САЩ.

В същото време най-важният му приоритет е оцеляването на ислямската република. Силите на Иран изпълниха нападателните действия с внимателно обмисляне, като сведоха до минимум щетите, за да избегнат открита война. Иран също така избра да пренебрегне предполагаемия ограничен ответен удар на Израел.

На вътрешния фронт Хаменей възприема политическите сили или като съгласни, или против идеалите на революцията от 1979 г., вместо да ги нарича хардлайнери и реформисти. През последните две десетилетия той тихомълком позволи на консерваторите да маргинализират прореформаторските сили, което проправи пътя на хардлайнерите да доминират във всички аспекти на държавата. Пространството за лица, които имат мнения, различни от тези на висшия лидер и неговото обкръжение, е ограничено. Политическото оцеляване изглежда е дадено на тези, които непоколебимо се придържат към предписаните насоки.

„Ислямската република не толерира влиятелни личности, а предпочита тези, които са твърдо лоялни към нейната идеология и скандират твърдолинейни лозунги, без значение колко ниска е политическата им тежест“, казва бивш реформаторски служител. „Колкото по-радикален е политическият климат, толкова по-изгоден става той за тези на власт, чиито имена хората може дори да не знаят“, допълва източникът на медията.

Това ясно се вижда при неотдавнашните избори на Асамблеята на експертите, където иранците гласуваха кои висши духовници да се присъединят към 88-членния орган. Видни високопоставени прореформаторски фигури или се въздържаха от участие, или бяха изправени пред забрани. Центристкият бивш президент Хасан Рухани например беше възпрепятстван да се кандидатира, за да запази мястото, което заема от 1999 г. насам, в конституционния орган, който одобрява кандидатите и се отчита само пред върховния лидер.

Същевременно т.нар. „суперреволюционери“ – хардлайнери, които се застъпват за по-строги ограничения на вътрешния пазар и по-твърда позиция спрямо Запада, предизвикаха хардлайнерите от старата гвардия и си осигуриха значителен брой места. Това им предоставя платформа за създаване на нов фронт.

Подобни промени във влиянието са част от щателната основа за прехода на властта, казват анализатори. Това трябва да гарантира, че следващият лидер ще се придържа към установения път и ще поддържа свещеното наследство на Хаменей.

Консервативен анализатор казва: „В истинския смисъл на думата г-н Хаменей е предан муджахид [боец]. Той ще се изправи срещу всеки, който според него се отклонява или ще се отклони от революционния път, или може да се опита да се помири със САЩ“.

Въпреки че Асамблеята на експертите ще остане официалният орган, отговорен за избора на следващия лидер, анализаторите се съмняват дали такова важно решение ще бъде оставено единствено на група висши духовници, много от които са на осемдесет или дори деветдесет години. Други институции, включително правителството, съдебната власт и парламента, се очаква да упражняват влияние. Корпусът на гвардейците на ислямската революция, като основна и най-мощна институция, се очаква да има най-високо ниво на влияние в процеса.

Мнозина разглеждат тези елитни сили не само като преторианска гвардия на Хаменей, но и като движеща сила зад икономическите и военните приоритети на режима. Корпусът на гвардейците на ислямската революция се състои от около 120 хил. служители, като разполага с подкрепата на милиони хора в доброволчески сили в Иран. Силите притежават и широка мрежа в Близкия изток, известна като „Оста на съпротивата“. Те обучават и оборудват ливанската организация „Хизбула“, бунтовниците хути (или хуси) в Йемен, иракските шиитски бойци, групировката „Хамас“ и други организации.

Дори убийството от САЩ на висшия командир за отвъдморските операции на гвардията Касем Солеймани в Ирак през 2020 г. не доведе до никаква стратегическа промяна в продължаващия марш на елитните сили към по-голямо влияние.

Драматичната експанзия на гвардейците у дома и в чужбина доведе до това, че западните наблюдатели ги оприличават на „държава в държавата“ – централизация на властта, която идва за сметка на традиционни институции като духовенството.

Все пак гвардейците осъзнават, че духовническата институция остава основният източник на религиозна легитимност за политическата система на републиката и нейните управници. Според анализатори е малко вероятно да избухне явно напрежение между двата органа.