Политиката от страна на предлагането вече не е запазена територия за десните

Скрита от поглед от политически лозунги, идеологическа война тихо се води от двете страни на Атлантическия океан. Това е конфликт за това как най-добре да се проектират и изпълняват политики за стимулиране на средносрочния икономически растеж. Добре дошли в битката за страната на предлагането, пише за Financial Times Анди Халдейн, бивш главен икономист на Английската централна банка (АЦБ).

През по-голямата част от последния половин век предлагането, като част от икономическата политика, беше територия на политическата десница в Обединеното кралство и САЩ. Интелектуалните семена на тази революция бяха посети в началото на 70-те години от икономисти и философи на свободния пазар като Фридрих Хайек и Милтън Фридмън. Семената бяха полети от Голямата инфлация от 70-те, която разкри недостатъците на ориентираната към търсенето кейнсианска политика на фона на неблагоприятните шокове в предлагането. Всъщност работата на Фридмън и други сочеше, че стимулите от страна на предлагането са единствената устойчива, неинфлационна рецепта за средносрочен растеж.

След това тази политическа революция помете всичко преди себе си при Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Нейните два стълба бяха затегнатата парична политика (за да се ограничат търсенето и инфлацията) и ниските данъци (за да се стимулират инвестирането и работата). С помощта на кривата на Лафер някои вярваха, че намаляването на данъците може дори да увеличи държавните приходи.

Махалото се люшна решително в обратната посока през 21 век. Безпрецедентна държавна намеса последва световната финансова криза, пандемията и кризата с издръжката на живота, довеждайки до повишаване на данъците. Независимо от това, когато изборите наближиха и ни сполетя втора голяма инфлация, от политическата десница отново се появи програма за намаляване на данъците и икономика на предлагането.

В Обединеното кралство в последните бюджети на Консервативната партия се наблюдават увеличения на данъчните облекчения за насърчаване на бизнес инвестициите и намаления на националните осигурителни ставки, за да се насърчат хората да работят. Неотдавнашният манифест на партията се съсредоточи върху комбинация от морков и тояга от широкомащабни съкращения както на обезщетения, така и на данъци, за да се засилят стимулите за работа.

Няма съмнение, че сегашната криза на растежа се корени в проблемите, свързани с предлагането - забавяне както на производителността, така и на ръста на работната сила, причинено от застаряването на населението, годините на недостатъчни инвестиции и фрагментирането на глобалните вериги за доставки. Това, което не следва, е, че предишното предписание за намаляване на данъците е подходящо сега.

Има и друг път, който политическата левица в редица страни следва упорито. В САЩ "модерната" програма на Джанет Йелън за предлагането доведе до масивни индустриални програми. По повечето икономически критерии те са постигнали удивителен успех. Много милиони нови работни места в САЩ бяха създадени от 2019 г. насам, икономическият растеж надхвърли средния за Г-7, а ръстът на производителността се противопоставя на международните тенденции.

Тази модерна програма от страната на предлагането сега е централната част в манифеста на Лейбъристката партия на Обединеното кралство. Индустриалната стратегия е нейната основа, подкрепена от набор от нови полу-автономни неправителствени организации - Great British Energy, Skills England, Националният орган за трансформация на инфраструктурата и услугите и Фондът за национално богатство.

Контрастът с политиките по отношение на предлагането в стил 70-те години на миналия век едва ли може да бъде по-ярък. Тогава мерките бяха тесни и фискални. Сега те са широки и структурни. Разликата в доказателствената база е огромна. Няма никакво доказателство, че данъчните облекчения сами по себе си биха били достатъчни за стимулиране на работата и инвестициите. Многото други бариери пред хората да работят (като лоши умения), а бизнесите да инвестират (като слаба инфраструктура), сега са по-важни. Що се отнася до кривата на Лафер, доказателствата са по-тънки от салфетката, върху която е скицирана за първи път.

Ефективните модерни политики от страна на предлагането се фокусират върху премахването на бариерите пред работата и инвестирането при източника. Популярността на индустриалните стратегии в това отношение експлодира. Тези мерки не са бързо решение. Нито пък гарантират успех – има колкото добри, толкова и лоши примери. Но множеството международни доказателства сочат, че добре насочените индустриални стратегии имат успех в съживяването на предлагането във все по-голям брой страни. В някои, като Южна Корея и Сингапур, те са генерирали нещо като чудо от страната на предлагането.

Би било наивно да се мисли, че тазгодишните избори във Великобритания и САЩ ще бъдат битка на икономически идеи, които ще бъдат спечелени в стила на 70-те години от партията, чиято политика може да се похвали с най-голяма концептуална съгласуваност и емпирична подкрепа. Но мечтите са безплатни. Защото, ако везните на изборното правосъдие се наклонят решително от икономически доказателства, ще станем свидетели на убедителна победа на левицата от двете страни на Атлантика, завършва Халдейн.