Завръща ли се предлагането?

Има прогнози, че капиталовите разходи в САЩ ще скочат с около 20% през тази година, което в крайна сметка може да потисне инфлацията

Опитът да разберем основните причини за сегашния изблик на инфлация в западните икономики в момента е труден. Много бе изписано в опити да се отделят специфични за дадена страна фактори – като Brexit или стимулиращата програма на Байдън – от по-широки икономически тенденции, като недостиг на полупроводници или растящи цени на суровините, за да се определи какво тласка цените нагоре, пише Джейми Пауъл за Financial Times.

Насочването към кауза е добре, защото, поне на теория, ако откриете корена на проблема, можете да го поправите с политика. Чрез повишаване на лихвените проценти, да речем, ако инфлацията е причинена от твърде евтини пари, или чрез увеличаване на данъците, ако тя е настъпила защото заплатите се покачват твърде бързо.

Но една причина, която смятаме, че е била малко обсъждана, е как едно десетилетие на нисък икономически растеж на Запада преди COVID допринесе за инфлационната криза, която изпитваме сега.

Идеята е проста. Ако растежът е бавен, както беше през 2010-те, тогава в най-добрия случай фирмите няма да бъдат принудени да инвестират, за да създадат повече капацитет. Ако сте бакалин, защо ще си правите труда да отваряте друг магазин, ако сегашният ви едва оцелява?

В най-лошия случай бизнесът ще вземе най-неефективния си източник на капацитет – независимо дали е магазин, бизнес звено или фабрика – и ще го затвори. Това, при положение, че както беше в случая след финансовата криза, той не е принуждаван да затваря заради спада.

Това не е голям проблем в периоди на слабо търсене. Повечето фирми успяват да се справят в тези времена. Но с бурното търсене на потребителски стоки, каквото бе то след пандемията, въпросът стои остро. Атрофиралият капацитет отнема време, за да се върне онлайн, ако изобщо може да бъде спасен, докато някои предприятия може дори да се опасяват да ускоряват инвестициите, в случай че икономиката се върне обратно към застоя си отпреди COVID.

Кризата с полупроводниците е чудесен пример за това. Бившият колумнист на FT Alphaville Мат Клайн обясни защо в отличен материал за Barron's по това време миналата година:

„Първата ключова част от контекста е цикълът на бум-срив, който застигна американската полупроводникова индустрия през 1990-те и 2000-те години. Продажбите на американски полупроводници и свързаните с тях устройства спаднаха от 94 милиарда долара при върха през 2000 г. до по-малко от 66 милиарда долара през следващата година. Към 2019 г. продажбите бяха на стойност под 65 милиарда долара. По същия начин приходите от сглобяване на платки спаднаха от пика от 37 милиарда долара през 2000 г. до 24 милиарда долара през 2002 г. и бяха също 24 милиарда долара през 2019 г.

Не е изненадващо, че фирмите отговориха на липсата на продажби, като държаха под контрол инвестициите си в имоти, машини и оборудване. След като достигнаха малко повече от 33 милиарда долара през 2000 г., капиталовите разходи за физически производствен капацитет от целия промишлен сектор на компютрите и електрониката бяха само 25 милиарда долара през 2019 г.

Производителите от останалия свят компенсираха разликата, тъй като търсенето от САЩ и другаде продължи да нараства през последните две десетилетия. Но… тези чуждестранни производители също бяха неподготвени да се справят със скока в търсенето на чипове по време на пандемията".

Оттогава производителите на полупроводници направиха това, което може да очаквате при недостиг, обусловен от търсенето: да инвестират. Един пример: само преди месец Taiwan Semiconductor обяви, че планира да похарчи 44 милиарда долара през 2022 г. за капиталови разходи, което е почти три пъти повече от сумата за 2019 г.

Но дали този модел ще се повтори в други индустрии и фирми, които не се борят да посрещнат същата вълна от търсене? Поне в САЩ, според UBS, отговорът е категорично „да“.

Ето една бележка на банката, публикувана наскоро за кешовите наличности на компаниите от индекса S&P 500 и как те могат да бъдат изразходвани:

„Капиталовите разходи в САЩ се повишиха след пандемичната рецесия, като ръстът при S&P 500 сега е около 15% на годишна база (+20% без секторите на енергията и материалите). Консенсусните прогнози все още изглеждат твърде ниски с очаквания за ръст на капиталови разходи през 2022 от +15%. Виждаме редица фактори, които трябва да подкрепят инвестициите, включително икономически растеж над тенденцията, ниски лихвени проценти, правителствени инициативи и инфраструктурни проекти. През последното десетилетие имаше значително недоинвестиране. Капиталовите разходи спрямо амортизацията са се понижили. Съотношението им към продажбите също остава под средното. Междувременно средната възраст на дълготрайните корпоративни активи се е увеличила от 14 на 16 години от началото на 2000-те насам. Секторите, в които може да се види най-силно инвестиране, включват информационните технологии и оборудване/капиталови стоки. Нашият инструмент за проследяване на нагласите за капиталови разходи сочи около 20% ръст през 2022 г.“.

20 процента ръст на капиталовите разходи през 2022 г.? Леле!

По-трудно е да разберем каква част от тези допълнителни инвестиции е свързана със създаването на нов капацитет и каква част от нея просто пренася стар капацитет онлайн. Но след като веднъж това ново предлагане се случи, изглежда доста безопасно да се предположи, че инфлацията ще започне да намалява. Освен ако, разбира се, фирмите не предпочитат цените да не падат.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.