Европейският икономически комитет препоръча пълно членство на България и Румъния в Шенген

Да бъде определена конкретна дата за премахване на сухопътния граничен контрол между България и Румъния и останалите държави членки на Европейския съюз (ЕС), препоръча Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) на Съвета на ЕС.

В становището си секция „Единен пазар, производство и потребление“ на комитета се фокусира върху пропуснатите ползи и преки загуби, свързани с продължаващия контрол по сухопътните граници. По данни на Института за икономически изследвания към БАН загубите за българската икономика от частичното присъединяване са в размер на над 834 млн. евро. 

Становището обръща внимание на икономическите измерения на Шенген върху вътрешния пазар на ЕС. Документът очертава ясно негативното въздействие върху бизнеса, работещите и потребителите, както и върху инвестиционния климат в България и Румъния, които още от 2011 г. покриват всички критерии за пълно отпадане на граничния контрол – по въздух, вода и суша.

Според ЕИС сухопътният граничен контрол между България и Румъния и другите държави от ЕС води до значителни разходи и създава допълнителна бариера пред компаниите да се възползват в пълна степен от предимствата на единния пазар.

„Като предприеме активни стъпки към пълната интеграция на България и Румъния в Шенгенското пространство, ЕС може да засили вътрешното си сближаване, да повиши конкурентоспособността си и да отстоява основните принципи на свободно движение и солидарност, които са в основата на европейския проект“, се казва в становището.

Продължителният граничен контрол между България и Румъния и съседните им държави от шенгенското пространство, като Гърция и Унгария, създава значителни времеви ограничения за пътниците и се отразява отрицателно на транспортния сектор и на туризма. Това нарушава правата на човека и изостря неравенствата. Налице е и отрицателно въздействие върху околната среда според позицията.

Запазването на сухопътния Шенген вреди на инвестиционния климат, тъй като инвеститорите се стремят към стабилна и предвидима среда, а възприеманият риск от забавяния и увеличени оперативни разходи често пренасочва инвестициите към други държави от шенгенското пространство. Това явление изостря икономическите различия между страните от Източна и Западна Европа.

Докладът за становището беше представено през септември в София от заместник-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева, която е и член на група „Работодатели“ в ЕИСК. Предстои документът окончателно да бъде утвърден от ЕИСК по време на пленарната му сесия на 4 и 5 декември 2024 г., след което становището ще бъде публикувано в Официалния вестник на ЕС. То ще бъде предоставено на вниманието на Съвета на ЕС, от чието решение зависи падането на ограниченията за България и Румъния, съобщават от БСК.

Според констатациите от проучване, проведено от Европейския парламент през 2016 г., оставането извън Шенген е политически сигнал, че дадена държава не е част от „ядрото“ на ЕС и може да окаже влияние върху доходността на държавните облигации, цената на финансовите активи и лихвените проценти, пред които са изправени фирмите и домакинствата, както и потенциално да окаже отрицателно въздействие върху реалната икономика.

По данни на Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (ЕРИ) средногодишният негативен ефект върху българската икономика поради само частичното присъединяване на страната към Шенген е годишна загуба от над 834 млн. евро, включително преки, косвени и екологични ефекти. Закъсненията по сухопътните граници струват на транспортните оператори 90 млн. евро, с допълнителни 2,32 млрд. евро загуба на годишни приходи. Тези разходи водят до намалена конкурентоспособност на предприятията и икономиките.