Европейският парламент (ЕП) подкрепи измененията на законопроекта на Европейския съюз (ЕС) в областта на климата, който определя цел от 90% намаление на парниковите газове в блока до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г., става ясно от прессъобщение на институцията.
Мярката беше приета с 413 гласа „за“, 226 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.
С преразгледания законопроект в областта на климата се въвеждат възможности за гъвкавост по отношение на начина, по който може да бъде постигната целта за 2040 г. От 2036 г. до 5 процентни пункта от намаленията на емисиите (с 2 процентни пункта повече от предложеното от Европейската комисия) могат да бъдат осигурени от висококачествени международни въглеродни кредити от държави партньори.
След настояване от страна на ЕП тези кредити могат да се използват само в сектори, които не са регулирани от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), и могат да идват само от държави партньори, чиито цели и политики в областта на климата са съвместими с целите на Парижкото споразумение за климата, подписано през 2015 г.
Евродепутатите също така включиха предпазни мерки за предотвратяване на финансирането на проекти, които противоречат на стратегическите интереси на ЕС.
Текстът включва и възможността вътрешните постоянни поглъщания на въглерод да се използват за компенсиране на емисиите, чието намаляване е трудно в рамките на СТЕ. Това включва и по-голяма гъвкавост при секторите и между тях и инструменти за постигане на целите, които са възможно най-ефективни от гледна точка на разходите, тъй като екологичният преход и подобряването на конкурентоспособността на ЕС следва да вървят ръка за ръка.
Въвеждането на СТЕ2 също се отлага с една година — от 2027 г. на 2028 г. СТЕ2 ще обхване емисиите на въглероден диоксид от изгарянето на горива в сградите и автомобилния транспорт.
ЕК ще оценява напредъка към постигането на целта на всеки две години с оглед на актуалните научни данни, технологичното развитие и състоянието на промишлената конкурентоспособност на ЕС. Тя също така ще разгледа тенденциите в цените на енергията и техните последици както за предприятията, така и за домакинствата, и ще направи оценка на състоянието на нетните поглъщания на равнището на ЕС в сравнение с необходимото за постигане на целта за 2040 г.
След прегледа ЕК може да предложи изменение на законодателството на ЕС в областта на климата, което би могло да включва промяна на целта за 2040 г. или предприемане на допълнителни мерки за укрепване на рамката за подкрепа - например за запазване на конкурентоспособността, просперитета и социалното единство на ЕС.
След като Съветът на ЕС одобри текста, той ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в официален вестник на ЕС.
Европейският закон за климата превръща целта за въглеродна неутралност до 2050 г. в правно обвързващо задължение за всички държави членки на ЕС. С него също така се установява правно обвързваща цел за ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.


До 100 хил. евро за гараж в центъра на Варна броят купувачите
Делфинариум Варна с безплатни представления на 31 май и 1 юни за Деня на детето
Нови американски удари в Иран, Техеран обяви, че ще отвърне
Акция в местност край Варна разкри мащабно незаконно строителство върху 100 дка
Йотова: ЕС може да постигне стратегическа автономия и да върне лидерската си роля
Инфлацията у нас е близо 7%, но усещането е за много по-висок ръст
Очакванията на купувачи и продавачи на жилища у нас се сближават, пазарът узрява
УЗФ търси отличниците на България
Инвестицията на Zoom в Anthropic им донесе 1 млрд. долара
Каплан: Обстоятелствата налагат повишение на следващото заседание на Фед
Lancia Gamma се завърна като компактен луксозен кросоувър
Кои са електромобилите с най-бързо зареждане
Hyundai вкара Световното по футбол в колите си
Rolls-Royce разбива мита за капризните европейски коли
Harley-Davidson ще прави евтини електроскутери
Sofia Pride Film Fest се завръща с 15-о издание
Бирата в британския парламент e по-евтина от пъбовете, депутатите се черпят здраво ВИДЕО
Президентът Йотова: ЕС може да постигне стратегическа автономия
Иван Шишков: Северна България е с най-лоша пътна мрежа