Световната търговия е отговорна за 35% от въглеродния отпечатък на ЕС през 2023 г.

Европейският съюз (ЕС) полага усилия за намаляване на вътрешните емисии, но 35% от въглеродния му отпечатък е генериран в чужбина през 2023 г., показва анализ на Европейската климатична фондация (ECF) и консултантска фирма Matiere, цитиран от Euornews.

Новите данни, които показват, че повече от една пета от глобалните емисии на парникови газове вече са свързани със световната търговия, създават политически проблем за Брюксел, който инвестира в декарбонизацията на фабрики, електроцентрали и автомобили, въпреки че блокът все още потребява стоки, чието производство генерира значителни емисии в чужбина.

Новият инструмент за проследяване на търгувани емисии разкрива, че в Ирландия, Швеция, Австрия, Кипър, Малта и Испания вносът е представлявал над 40% от националния въглероден отпечатък през 2023 г., с изключение на търговията в рамките на ЕС.

Проучването, което обхваща 45 големи икономики от 2010 до 2023 г., показва, че емисиите, свързани с търговията, са нараснали по-бързо от глобалните емисии като цяло, увеличавайки се с 10 процентни пункта между 1995 и 2023 г.

Китайският проблем

Докладът предполага, че сътрудничеството с търговски партньори, като Китай, би могло да доведе до най-големи намаления на емисиите, особено чрез общи продуктови стандарти.

Отношенията между ЕС и Китай не се отнасят само до зависимостта на Европа от китайските слънчеви панели, батерии, електрически превозни средства, машини или критични суровини. Става въпрос и за въглерода, вграден във веригите на доставка, които подкрепят европейското потребление.

Докладът разкрива, че съгласуването на климатичните изисквания на ЕС и Китай за продукти би могло да повлияе на търговските потоци, еквивалентни на около 7% от световните емисии и почти една трета от емисиите, свързани с международната търговия.

„Международното сътрудничество вероятно ще предложи най-голям потенциал за намаляване на емисиите, свързани с търговията. ЕС може да подкрепи своите търговски партньори в декарбонизацията на производството им и да работи с други големи икономики за установяване на общи екологични стандарти“, посочват ECF и Matiere.

Според Европейската комисия (ЕК) Пекин е отговорен за 27,2% от световните емисии на парникови газове, свързани с потреблението, през 2023 г., в сравнение със 7,8% за ЕС.

Огромното търсене на китайски продукти в блока е довело до увеличаване на търговския дефицит между двете страни до 1 млрд. евро на ден. В момента служители на ЕС се опитват да отслабят търсенето в ЕС и китайския дъмпинг чрез текущи дискусии с Пекин и официално посещение, планирано за октомври, зад а обсъдят търговските дисбаланси.

Подобно съгласуване на климатичните промени би могло да направи общите стандарти по-силни от контрола върху въглеродното съдържание на отделните вносни стоки. Като алтернатива законодателите на ЕС трябва да улеснят връщането на производството в Европа.

Докладът обаче подчертава, че преместването на фабрики не е автоматична победа за климата. Ако европейското производство само по себе си е въглеродно интензивно, преместването на фабрики би могло просто да измести емисиите географски, вместо да ги елиминира.