Десетилетие след Brexit следващият британски премиер е изправен пред ключови решения

Социологическите проучвания показват, че евроскептичната партия на Марин льо Пен е по-близо от всякога до победа на президентските избори. Френският президент има огромно влияние върху външната политика и европейските въпроси, така че подобен резултат би имал сериозни последици за Брюксел.

Лежери обясни, че „Национален сбор“ настоява за много по-строги мерки срещу миграцията от страни извън ЕС и за отмяна на част от амбициозните екологични регулации, които според партията вредят на европейската индустрия. Партията иска също намаляване на френските вноски в бюджета на ЕС и отдавна се противопоставя на военната помощ за Украйна.

В цяла Европа 2027 г. се очертава като ключова изборна година. Лежери и неговите съмишленици се надяват сродни евроскептични формации да спечелят мнозинства или значително влияние в Италия, Испания, Полша и Франция.

„Заедно имаме възможност да променим Европейския съюз отвътре“, заяви той.

Дори сама Франция би могла да затрудни сериозно работата на ЕС. Достатъчно е да се припомни как унгарският премиер Виктор Орбан многократно блокираше и забавяше общи европейски решения.

„Подготвяме се за бъдещето“, каза уверено Лежери. „Имах честта да придружавам Жордан Бардела в Лондон, където се срещна с Найджъл Фараж преди Коледа. Ако Фараж стане следващият британски премиер, а Национален сбор управлява Франция догодина, виждам големи възможности за сътрудничество.“

ЕС след Brexit

Политическото бъдеще на Найджъл Фараж се следи внимателно в Брюксел. Макар ЕС да желае по-тясно икономическо сътрудничество с Великобритания, европейските институции искат ясно да разберат какво всъщност желае мнозинството британци и какви компромиси са готови да направят.

Едва тогава ЕС би обмислил по-мащабни споразумения с бъдещ британски премиер. Дотогава, с изключение на държави като Ирландия, Белгия и Нидерландия, които търгуват активно с Великобритания и също страдат от бюрократичните пречки след Brexit, повечето страни членки са доволни от сегашното положение и от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство.

Любопитното е, че след референдума през 2016 г. мнозина прогнозираха „ефект на доминото“ – че Италия, Дания, Швеция и дори Франция могат да последват британския пример. Евроскептичните партии говореха за „Фрекзит“, „Суекзит“ и „Италекзит“. Но това така и не се случи. Според германския евродепутат Давид Макалистър причината е проста – европейците са наблюдавали политическата криза във Великобритания след Brexit и са стигнали до извода, че подобна стъпка не си струва.

Десет години след референдума ново проучване на американския изследователски център „Пю“ показва, че събитие, което сериозно разклати британското единство, може всъщност да е спомогнало за сплотяването на ЕС. Във Великобритания и седем държави членки, наблюдавани от 2016 г. насам, 62% от анкетираните днес имат положително мнение за Европейския съюз, спрямо 49% преди десет години.

Армида ван Рай от Центъра за европейска реформа посочва и засиления интерес на редица държави към членство в ЕС, като най-настойчив кандидат е Украйна. Същевременно националистическите и евроскептични партии продължават да печелят популярност в редица страни. Докато традиционни лидери като германския канцлер Фридрих Мерц, френския президент Еманюел Макрон и полския премиер Доналд Туск изглеждат все по-уязвими.

Повечето европейци смятат, че ЕС далеч не е съвършен, но особено след руската инвазия в Украйна през 2022 г. са стигнали до извода, че в един нестабилен свят сигурността идва чрез единство.

Затова партии като „Национален сбор“ във Франция, „Алтернатива за Германия“ и Партията на свободата в Австрия промениха посланията си, за да привлекат по-широк кръг избиратели.

„Brexit вече е история“, каза Мишел Барние. Но възможността евроскептичните сили да придобият по-голямо влияние в бъдеще тревожи Брюксел. И то сериозно.

/БГНЕС/