Десетилетие след Brexit следващият британски премиер е изправен пред ключови решения

Изминаха десет години, откакто Великобритания гласува да напусне Европейския съюз. Почти веднага след референдума, от гледна точка на ЕС, страната се затвори в себе си и навлезе в продължителна политическа криза, белязана от разделение, вътрешни конфликти и непрекъснато въртене в кръг.

И ето че отново сме тук, пише редакторът на BBC Катя Адлър.

Седем британски премиери за едно десетилетие очакват страната след референдума за Brexit, след като Киър Стармър обяви оставката си в понеделник. А напрегнатият и сякаш безкраен дебат за това доколко Великобритания трябва да се сближи икономически с Брюксел отново се завръща в центъра на британската политика, подет от правителството на Стармър.

Шокирани преди десетилетие от очевидния социален и политически разпад след британското решение да напусне ЕС, европейските партньори признават, че вече са свикнали с политическото влакче на ужасите, в което се е превърнала съвременна Великобритания.

Честно казано, ако погледнем големите европейски държави като Франция и Германия, тяхната вътрешна политика също трудно може да бъде наречена спокойна. Но не пречи ли тази британска политическа нестабилност на новите преговори с ЕС, започнати от Стармър с обявената цел да намали бюрократичните пречки след Brexit и да стимулира затруднената британска икономика?

В Брюксел приемат, че разговорите ще продължат и при неговия наследник, въпреки че в понеделник беше обявено, че се преразглежда провеждането на планираната за края на юли среща на върха между ЕС и британското правителство.

Мишел Барние беше главният преговарящ на ЕС по време на често ожесточените преговори за Brexit. Днес той остава влиятелна фигура във френската политика – депутат от дясноцентристкия спектър, който за кратко беше министър-председател преди две години и се очаква да се включи в надпреварата за президентските избори във Франция.

Срещнах Барние в неговия скромен кабинет до френския парламент, пише Адлър. Според него ЕС трябва да работи с всеки, когото Великобритания изпрати на политическата сцена.

„Трябва да приемем тази ситуация и да я уважаваме“, каза той. „Ще има нов британски премиер и ние ще работим с него. По време на преговорите за Brexit за четири години аз работих с четирима различни британски преговарящи. Това също беше нестабилност, но ние се справихме.“

По време на тези дълги и често напрегнати преговори Барние стана известен сред журналистите с чашата си за кафе с надпис „Запазете спокойствие и продължете да преговаряте“ – закачлива препратка към британския лозунг Keep Calm and Carry On от Втората световна война. Той беше известен и с непреклонността си спрямо британските искания за „специална сделка“ с ЕС.

И подобно на въртележка, същите британски аргументи сякаш отново се завъртат. Правителството на лейбъристите иска по-тясна интеграция с части от единния европейски пазар, но без да увеличава значително финансовите си вноски към ЕС и без да допуска свободно движение на европейски работници към Великобритания, където дебатът за имиграцията остава изключително остър.

Това е именно онова „избиране само на удобните ползи“, което Брюксел отхвърли още преди десет години. Великобритания не може да напусне клуба и същевременно да запази всички привилегии, които харесва.

Заплахата за ЕС отвътре

По време на преговорите за Brexit светът извън Европа също се промени драматично. Бившият най-близък съюзник на Европа – Съединените щати – стана непредсказуем и дори агресивен към традиционните си партньори при управлението на Доналд Тръмп. Русия води реална война на европейска територия в Украйна и хибридна война чрез дезинформация и саботаж в други части на континента. А Китай също остава важен фактор.

Според европейския политически мейнстрийм ЕС е изправен и пред вътрешна заплаха, тъй като евроскептичните партии бележат сериозни успехи в редица държави. При тези условия не би ли било от полза за ЕС по-тясно сътрудничество с Великобритания – втората по големина икономика в Европа и значима военна сила въпреки собствените си проблеми? В областта на отбраната сближаването вече е факт. Но какво ще стане с икономиката?

Малко преди оставката на Киър Стармър Мишел Барние ми заяви, че според него Европейският съюз „искрено приветства“ всяко британско желание за по-тесни отношения. Той продължава да смята решението на Великобритания да напусне единния пазар за ситуация, при която „и двете страни губят“. Но остава категоричен, че единният пазар е най-ценният актив на ЕС. Особено в днешната сложна международна обстановка, според Барние Брюксел не може и не бива да прави компромиси с най-голямото си постижение, за да предлага специални сделки на Великобритания.

„Живеем в много по-опасен, нестабилен и крехък свят и трябва да пазим своите активи и единството си. Това е основното за нас. Няма агресия или желание за отмъщение към Великобритания, но тя трябва да разбере, че няма как да се разрушава или отслабва единният пазар. Не можем да поемем такъв риск“, подчерта Барние.

След това той обърна внимание на това, което според него е допълнителна заплаха за ЕС отвътре, като направи паралел с лидера на британската партия „Реформирай Обединеното кралство“ Найджъл Фараж. Преди Brexit Фараж беше евродепутат и години наред водеше кампания за излизането на Великобритания от ЕС.

„В много от нашите държави имаме свои Фаражовци – като Марин льо Пен или Жордан Бардела във Франция“, каза Барние. „В Европа има много Фаражовци, които искат да ни разрушат. Няма да го позволим.“

Фараж често е заявявал, че „мрази“ Европейския съюз, но обича Европа, и отрича целта му да е унищожаването на самия ЕС.

Какво може да донесе 2027 г. за Европейския съюз

Тревогата на Барние, която се споделя от мнозина в европейските институции, е, че ако Брюксел започне да прави привлекателни икономически отстъпки на държави извън ЕС, като Великобритания, това ще насърчи евроскептичните партии да настояват собствените им страни да напуснат съюза или поне значително да отслабят общите европейски правила.

Именно това вижда като възможност Фабрис Лежери – евродепутат от крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен и близък до партийното ръководство.

„Убедени сме, че 2027 г. ще бъде изключително важна година и повратна точка, ако спечелим изборите във Франция“, заяви той.