"Алфа Рисърч": За 100 дни кабинетът "Радев" получава доверие, но и критики за корупцията и цените

Три месеца след сформирането на еднопартийното управление на „Прогресивна България“ отношението към новото правителство се базира вече не само на очакванията, но и на първите впечатления от неговата работа. В края на юли позитивните оценки за кабинета „Радев“ са 42% срещу 33% отрицателни и 25% неутрални, показва изследване на „Алфа Рисърч“, проведено от 17 до 23 юли сред хиляда пълнолетни граждани от цялата страна.

За разлика от последните два редовни кабинета с позитивен начален баланс, тези на „Петков“ (35%:23%) и „Желязков“ (39%:29%), настоящата изпълнителна власт се ползва едновременно с по-висока подкрепа и по-висока критичност, констатират социолозите. Това очертава силно политизирана обществена среда, в която положителният старт не е равнозначен на широк обществен консенсус за нейните политики.

Проучването на обществените нагласи малко преди правителството да навърши 100 дни е, че управляващите разполагат с електорална преднина и сравнително благоприятни институционални и персонални оценки. Обществената подкрепа обаче може да бъде определена като „дадена под условие“, тъй като не е подплатена от убеждението, че се предлагат адекватни политики за решаване на ключовите проблеми на страната. Фрагментацията на опозицията ѝ пречи да получи по-голяма видимост и обществена тежест, което за момента улеснява управляващите. Политическото предизвикателство за отношенията по оста „управляващи – опозиция“ ще бъде президентският вот.

От анкетата става ясно, че с най-висок политически рейтинг в страната получава президентът Илияна Йотова – 50% одобрение и 21 пункта позитивен баланс в оценките. Заявената подкрепа дава силно начало на кандидатурата ѝ за президент, обявена след края на проучването. В тази си роля Йотова влиза вече в нова електорална динамика, която ще зависи силно от бъдещите опоненти в надпреварата и политическите конфигурации зад тях.

Положителният институционален баланс за управлението и високият личен рейтинг на премиерът Румен Радев се срещат обаче с критичната обществената оценка за конкретните резултати от дейността на кабинета. Мнозинство от 58% поставя под съмнение подготовката, реформаторския капацитет или реакциите на управляващите в отделните направления. По най-важните за обществото проблеми делът на разпознаващите успешни мерки е значително по-нисък от дела на гражданите, които определят съответния проблем като сериозен.

Социолозите определят средния индекс на ефективност на правителствените политики на 26,4% при гранична стойност 50% и максимум – 100%.

Според тях след 100-те дни отношението към управлението ще се определя във все по-голяма степен от капацитета му не просто да поддържа парламентарно мнозинство и политическа стабилност, а да ги превръща в измерими и разбираеми за гражданите резултати, отговарящи на поетите предизборни ангажименти.

Цените и корупцията остават водещите проблеми, които бяха в центъра и на предизборната кампания на „Прогресивна България“. Покачването на цените е посочено от 81%, а борбата с корупцията и олигархията – от 72% от респондентите. По тези две теми делът на положителни оценки за правителствените мерки е съответно 28% и 26%. Така индексът показва, че възприетата ефективност достига едва около една трета от обществената значимост на проблемите.

Най-критично е съотношението „проблем–решения“ при здравеопазването, пътната безопасност, инфраструктурата и оздравяването на публичните финанси. При здравеопазването е налице най-голямото разминаване между значимост (69%) и възприемана ефективност (14%), т.е. темата е трета по обществена важност, но едва пета по индекс на управленска ефективност.

Три месеца след предсрочния парламентарен вот от 19 април, картината на електоралните предпочитания запазва основните си параметри: водеща позиция за „Прогресивна България“ със значима дистанция пред опонентите ѝ; фрагментация на опозиционните партии, умножена и от разделянето на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ в два парламентарни субекта; общ дефицит на доверие към значителна част от партийното лидерство.

„Прогресивна България“ концентрира значителна част от обществената подкрепа – 41,6%, докато останалите партии са разположени в сравнително тесен диапазон – с 47,8% одобрение и 31,3% неодобрение. Румен Радев е единственият партиен лидер с положителен рейтинг и основен рейтингов актив както на правителството, така и на партията си.

Втората позиция, но на значима дистанция, е за ГЕРБ с аналогична на изборния им резултат подкрепа от 13,1%. Лидерът на партията Бойко Борисов е с малко по-високо доверие от партията – 16,3% и недоверие от 64,2%.

След разделянето си на две парламентарни групи „Продължаваме промяната“ (6,6%) и „Демократична България“ (6,1%) получават сходна обществена подкрепа. На този етап няма индикации нито за сериозен ръст, нито за спад на общия им електорален потенциал. По-сериозното предизвикателство пред тях ще бъде не кой ще вземе относителна преднина, а дали ще излязат от твърдите си ядра и ще се разширят към нови социални слоеве.

ДПС получава обичайните за неизборна ситуация 5,2% подкрепа, а Делян Пеевски единствен от партийните лидери се ползва с по-ниско одобрение от партията – 3,6% срещу 85,2% неодобрение. Личността му поляризира силно и собствените симпатизанти на Движението.

„Възраждане“ се задържа на 4%-та граница, а лидерът ѝ Костадин Костадинов има доверието на 14% от пълнолетните българи срещу 67,2% недоверие.