Икономиката на Германия започва да се възстановява. За Мерц обаче е твърде късно

До известна степен тези проблеми са общи за политическите и бизнес лидерите по света. Те се сблъскват с дългогодишни затруднения, свързани с достъпността на стоките и услугите, допълнително изострени от рязкото поскъпване на горивата. Към това се прибавят пренебрежителното отношение на Доналд Тръмп към традиционните съюзници на САЩ, непрестанният икономически възход на Китай и недоволството на избирателите, които не желаят да дават на утвърдените политици време да осъществят промени. Това създава възможности за популистки формации, предлагащи опростени решения.

Германия обаче е по-уязвима от много други държави към подобни глобални сътресения. Макар по повечето показатели да остава третата по големина икономика в света, високите енергийни разходи поставят промишлеността ѝ в сериозно неизгодно положение. Това засяга широк кръг отрасли - от химическия гигант BASF до стоманодобивната компания ThyssenKrupp.

Според последните официални данни автомобилната индустрия в Германия осигурява пряко около 690 хил. работни места в производството. Като се добавят стотиците хиляди работни места в дилърските мрежи и свързаните услуги, борбата на сектора за оцеляване придобива огромно значение за цялата страна.

Напливът на китайски внос, съчетан с нарастващия протекционизъм по света, олицетворяван от политиката на Тръмп, създава сериозни затруднения за германските износители. Износът формира приблизително 40% от брутния вътрешен продукт на Германия.

Като корпоративен юрист по професия и човек, владеещ свободно английски, Мерц на пръв поглед изглежда добре подготвен да се справи с бурята, обхванала страната. Подобна оценка обаче пренебрегва политическите му слабости.

Канцлерът изпитва трудности да установи връзка с избирателите и дори успя да засегне различни обществени групи, включително хората, които излизат в болничен, или онези, които търсят баланс между работата и личния живот.

Реформите му биха означавали по-малко средства за уязвимите групи и ограничаване на някои права на работниците. Рейтингът му на одобрение, който никога не е бил висок, се понижи значително след встъпването му в длъжност през май 2025 г. и достигна около 10%, което го прави най-непопулярния канцлер в историята на страната според цитираните данни.

Мерц е сред групата мъже от ръководството на ХДС, които бяха изтласкани на заден план от Ангела Меркел по време на възхода ѝ към върха преди повече от две десетилетия. Иронията е, че той успя да стигне до канцлерския пост едва когато AfD започна да подкопава подкрепата за политическия център.

След като спечели най-много гласове на федералните избори през миналата година, блокът ХДС/ХСС сега изостава от AfD в националните социологически проучвания с до 11 процентни пункта. Това се случва въпреки факта, че в няколко германски провинции вътрешните разузнавателни служби са определили AfD като крайнодясна екстремистка организация.

За да противодейства на националистическите политически сили, Германия трябва да предприеме по-амбициозни промени, смята Марсел Фрацшер, ръководител на икономическия изследователски институт DIW в Берлин.

Сред необходимите мерки той посочва облекчаване на регулациите и намаляване на бюрокрацията, която особено силно затруднява средните семейни и индустриални предприятия - т.нар. Mittelstand. Според него са необходими и данъчни реформи, които да намалят тежестта върху бизнеса и хората с ниски и средни доходи, както и „сериозен тласък“ за изпълнение на вече поетите ангажименти за допълнителни публични инвестиции в размер на около 1% от БВП годишно.

Частните чуждестранни инвестиции в Германия остават относително устойчиви въпреки признаците на политическа нестабилност, заяви Фрацшер пред Bloomberg Television. Според него „ключовият проблем“ е необходимостта германските компании да инвестират повече в собствената си страна.

WAGO е пример за такъв подход. Миналата година компанията инвестира 125 млн. евро в разширяване на производствения си капацитет в световен мащаб, включително в нов, силно автоматизиран логистичен център в Зондерсхаузен - на около половин час път с кола от паметника на Фридрих I в планината Кифхойзер.

Компанията определя инвестицията като доказателство за своя „ясен ангажимент“ към Германия като място за правене на бизнес.

Фридрих Мерц се опитва да мобилизира именно подобни корпоративни сили, като насочва усилията си към извеждането на икономиката от кризата и възстановяването на подкрепата за своята партия, дори ако това не означава непременно лично доверие към него.

Конкуренцията с AfD обаче остава трудна, тъй като партията черпи подкрепа от общественото недоволство. Нейните избиратели оценяват икономическата ситуация в Германия значително по-негативно от поддръжниците на останалите партии.

Според последното месечно проучване ARD-DeutschlandTrend, проведено от берлинския институт Infratest dimap, едва 1% от избирателите на AfD заявяват, че са доволни от правителството, докато 98% са недоволни. При избирателите на блока ХДС/ХСС съотношението е съответно 31% към 67%.

Като цяло 86% от анкетираните смятат, че настоящото положение в Германия поражда повече тревога, отколкото оптимизъм.

Следващите федерални избори в Германия трябва да се проведат през 2029 г. Преди това обаче Мерц ще бъде изправен пред ново изпитание през април следващата година, когато поредицата от регионални избори ще покаже доколко устойчив е икономическият подем и дали той може да се превърне в политически дивидент за управляващите.

За Хауке Латман от строителната компания Habau резултатите от регионалните избори през септември са по-маловажни от структурните фактори, които определят работата на бизнеса - инвестиционните разходи, лихвените проценти, регулациите и най-вече възможността политическите сътресения да приключат.

„За нас не става дума за политически тенденции“, казва той. „Става дума за стабилност.“