Заплатите в Япония май най-после почват да растат

По време на частна вечеря в края на миналата година главният изпълнителен директор на голяма листната на борсата японска компания се съмняваше дали годишните разговори за заплати през пролетта на 2023 г. най-накрая ще доведат до увеличение на възнагражденията, пише ръководителят на токийското бюро на Financial Times Кана Инагаки.

"Той ми каза, че предположението му е, че преговорите ще доведат до нова фалшива зора, продължавайки един дълъг и необратим цикъл в Япония", допъва Инакаги. С непрекъснато затягащия се пазар на труда и почти десетилетие пряко правителствено лобиране пред бизнеса за повишаване на заплатите, всяка година се усещаше, че промяната витае във въздуха.

Но в края на всеки март инвеститорите осъзнаваха, че предчувствието им отново е погрешно, тъй като японските компании се съпротивляваха на вдигането на заплатите, а работниците се отказваха да предявяват агресивни искания за заплати. Дори при нарастващата глобална инфлация японският изпълнителен директор смяташе, че на администрацията на премиера Кишида ще ѝ е трудно да убеди компаниите най-накрая да повишат заплатите, разказва още анализаторът.

Но с риск да урочасаме нещата, наистина се усеща, че има основания за оптимизъм, че големият момент, който Япония и нейната централна банка отчаяно чакаха през последните три десетилетия, най-накрая идва, допълва Инакаги.

Отвъд данните, които показват по-голямо от очакваното увеличение на месечната основна заплата от големите предприятия, компании, включително собственикът на Uniqlo, Fast Retailing, и автомобилният производител Toyota, фундаментално променят структурата си на заплащане. Това отчасти се дължи на адаптирането към международните стандарти, но и на по-ликвидния пазар на труда, който поставя по-голям акцент върху представянето в работата, а не върху стажа. Това повишава риска служителите да бъдат "отмъкнати" от конкуренти, предлагащи по-високо заплащане - заплаха, която до голяма степен липсваше в миналото.

Увеличенията на заплатите са подкрепени също от инфлационния натиск, след като потребителските цени в Япония нарастват с най-бързите темпове от 41 години. Макар че инфлацията първоначално беше предизвикана от глобалната енергийна криза, а не от силното местно търсене, има все повече признаци, че ценовият натиск се оказва упорит. От своя страна това породи надежди, че инфлацията ще доведе до по-високи заплати.

„Може би това наистина е катализаторът за промяна на структурата на японската икономика за първи път от 30 години“, коментира бивш служител на Японската централна банка (ЯЦБ). „Разбира се, това все още не се е случило, но вече се очертава възможност за промяна", допълва той.

Fast Retailing изуми нацията през януари с план за повишаване на заплатите в Япония с до 40 процента. Групата за игри Nintendo, компанията за напитки Suntory и производителят на принтери Canon също разкриха, че увеличават заплатите на някои работници.

След това преговорите за заплатите започнаха през февруари с изненадващо решение на Toyota, емблематична за японска икономика компания, да предостави на своите 68 000 синдикализирани работници в страната най-високото увеличение на заплатите от около две десетилетия. Ходът беше бързо последван от съперника ѝ Honda.

Според профсъюзната конфедерация Rengo, големите компании в Япония са се съгласили да осигурят средно увеличение на заплатите от 2,3 процента (в което не влизат възнагражденията, базирани на трудов стаж) за финансовата година, която започва през април, в сравнение с 0,5 процента година по-рано.

Досега пазарите все още са разделени относно това какво означава този процес за Япония, като икономистите от SMBC Nikko казват, че интензивните преговори за заплатите са просто „един крайъгълен камък“, но Deutsche Securities приветства резултата като „не само еднократно явление, а жизненоважна стъпка напред в преминаването към инфлационно равновесие“.

Предпазливостта на много икономисти е напълно оправдана. Все още не е ясно дали компаниите могат да издържат на увеличенията на заплатите през следващата година, особено предвид глобалната икономическа перспектива, която става все по-несигурна, припомня Кана Инагаки.

В преговорите за заплатите освен това участват само най-големите корпорации. За малките и средни предприятия, които наемат поне 70 процента от японските работници, пречките пред увеличението на заплатите са особено високи.

И все пак, дори някои от по-малките работодатели, които се борят с растящите цени на вносните материали, са принудени да повишават заплатите, за да поддържат работниците си в условията на изключително затегнат трудов пазар.

Саюри Такашима, 46-годишен собственик на малка металообработваща компания в Осака, увеличи месечната заплата на осемте си служители с 30 процента миналата есен, въпреки че се бори с рязко растящите разходи за стомана и електроенергия. „В тази епоха моите работници могат лесно да намерят работа с по-добри условия“, споделя той.

За Япония ще бъде изключително важно да насърчи такъв ликвиден пазар на труда. За да излезе страната от досегашния си цикъл, той може да осигури ключа към поддържане инерцията при заплатите.