Бизнесът да плаща само първите два дни болничен - опит за намиране на съюзници

От следващата година работодателите в България да плащат само първите два дни болнични на своите служители, вместо първите три, както е в момента. Това предложение беше направено от финансовия министър Асен Василев на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Въпреки че бюджетът за тази година все още не е приет, социалните партньори вече обсъждат бюджета за следващата година. 

Предложението на бизнес организациите не е ново, тъй като периодично при обсъждането на проектобюджета през годините работодателите настояват това правило да се промени. Включително и миналата година правителството на “Продължаваме промяната“ обеща в хода на бюджетната процедура, че бизнесът ще плаща първите два дни от болничните, което впоследствие не се случи.

Задължението на работодателите да изплащат първите три дни болнични беше въведено като временна антикризисна мярка за една година през 2010 г., но продължава да се прилага и досега. Сред аргументите на бизнеса правилото да се промени е заради казуса с фалшивите болнични, които работник взема, за да не ползва отпуск. Наред с това от бизнес средите твърдят, че плащайки по-голямата част от осигуровките – 60%, така вече веднъж са платили за неработоспособност на работниците и служителите.

Обявеното намерение от следващата година бизнесът да плаща само първите два дни от болничните коментира председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. Според него това е опит за намиране на съюзници за приемането на бюджета.

„Но не вярвам българският бизнес да се крепи само на това, че един ден болничен няма да го плаща. Това е по-скоро опит за намиране на съюзници за приемането на бюджета в лицето на работодателите от страна на министъра на финансите“, каза пред БТА Нейков.

Той не смята, че това са големите реформи, които трябва да бъдат правени в осигурителната система и на пазара на труда, но по-добре „врабче в ръката, отколкото орел в небесата“. Явно големите реформи ги отлагаме за по-късно, заяви председателят на Балканския институт по труда и социалната политика.

Припомняме, че първите три работни дни от болничния се покриват от работодателя в размер на 70% от дневното брутно възнаграждение за месец, по време на който е настъпила неработоспособността. За следващите дни дневното парично обезщетение за временна неработоспособност е 80% или 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са изплащани осигурителни вноски през последните 18 месеца преди настъпване на неработоспособността. След третия ден плащането се поема от Националния осигурителен институт. 

Запазването на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност - първите три дни за сметка на предприятията, беше един от мотивите на Асоциацията на индустриалния капитал в България да не подкрепи проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за тази година. Срещу режима на плащане на болничните се обявяват и от останалите работодателски организации.

В обсъждания проект за бюджет за тази година не се залага промяна на правилото за обезщетението за неработоспособност. Засега не е ясно и дали ще фигурира в Бюджет 2024, или ще остане като предложение.

Иван Нейков коментира и анонсираното вчера намерение от министъра на финансите Асен Василев за по-диференцирана социална подкрепа от 2024 г. 

Според експерта създаването на нов тип социална статистика е от огромна потребност за по-целенасочена и по-фокусирана социална политика.

Асен Василев посочи по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, че до края на тази година Националната агенция за приходите ще има готовност да събира информация за реалните доходи на българите, което да позволи диференциране на подкрепата при формиране на бюджета за следващата година. 

„Тази позиция на министъра на финансите заслужава подкрепа и адмирации, ето това е липсващото звено в социалната политика в България от десетилетия – не да „даваме на калпак“ на всички, без значение от техните нужди и възможности, а да направим такава база данни, която да показва истинската картина на нуждаещите се от подкрепа“, заяви Иван Нейков. Според него тази идея трябва да бъде подкрепена от абсолютно всички, „защото улицата, по която тръгнахме, да даваме на калпак, без значение какви са възможностите на хората, е улица без изход“.