Увеличението на заплатите в България през 2023 г. е около 10%, сочи проучване

Увеличението на заплатите в България през тази година средно е около 10%, което до голяма степен се дължи на наваксването от страна на работодателите спрямо инфлацията. Това отчита проучване на възнаграждения и придобивки за 2023 г. на Mercer Marsh Benefits, проследяващо тенденциите сред работодателите и техните служители.

Увеличението на заплатите на база кариерни групи е най-осезаемо при служителите, заемащи длъжност на оперативно ниво – 12,1%, което се дължи на ниското заплащане в съответната група и нуждата от финансово поощрение с цел справяне с инфлацията. Следва групата на специалистите (11,0%), мениджмънта (10,7%) и топ мениджмънта (9,6%).

Тенденциите при брутните заплати по сектори сочат, че най-бързо и последователно нарастват възнагражденията в секторите "Високи технологии", "Изнесени услуги" и "Фармация".

София е единственият регион в България с по-високи заплати от средните за страната – с 6%, докато в Северозападна България възнагражденията са най-ниски - с цели 35% под средното за страната. Причините се коренят в бързоразвиващите се и високотехнологични сектори, които са ситуирани основно в столицата, за сметка на производствените, търговските и финансови сектори, чиито служители са главно в провинцията.

Данните от проучването сочат още, че 87% от компаниите имат схема за променливо възнаграждение, което се изразява в бонуси и премии за служителите. 9 от 10 от тези фирми имат право на подобни облаги, а 8 от 10 мениджъри получават бонуса си на годишна база. Специалните придобивки най-често са Здравна застраховка (84%), Мобилен телефон (80%) и Ваучери за храна (74%). Ваучерите заемат трето място (в сравнение с шесто през изминалата 2022 г.), което се дължи на законовите промени, касаещи данъчните облекчения в сумата за ваучерите за храна. 

Резултатите относно текучеството на кадри у нас сочат, че има лек спад в увеличението на броя персонал от страна на работодателите – 46% спрямо 54% за 2022 г. Същевременно доброволното текучество възвръща темповете си отпреди пандемията и се наблюдава по-голяма склонност към вземане на решение за смяна на работното място спрямо миналата година.

Относно предстоящите промени относно директивата на Европейския парламент за укрепване на прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд между мъжете и жените чрез прозрачност на заплащането и механизми за правоприлагане беше съобщено, че България се нарежда в средата на класацията с 12,2% разлика в заплащането.

Според актуалните статистики в повечето държави на глобално ниво, сред които и България, липсват нормативни изисквания за докладване на разлики в заплащането според пола. Последните данни за Европа от 2021 г. сочат, че най-осезаема разлика във възнагражденията по полов признак се наблюдава в Естония (20,5%), Австрия (18,8%) и Швейцария (17,7%), докато най-равнопоставени са служителите в Люксембург, Румъния и Словения, респективно с – 0,2%, 3,6% и 3,8% отклонения.

Тази година проучването обхваща 493 компании (ръст от 7% спрямо 2022 г.) и 127 хил. служители от 14 различни икономически сектора, като най-големият брой участници в изследването са с профили „Производство“ и „Високи технологии“.

Проучването се фокусира върху заплащането на служителите и върху пълния пакет от възнаграждения, в който влизат: брутната заплата; гарантираното парично възнаграждение; общото парично възнаграждение (отразяващо различни бонуси); общото директно възнаграждение (с дългосрочни стимули като акции и опции) и общото годишно възнаграждение (различни придобивки като служебна кола, пенсионно осигуряване, здравна застраховка и живото-застраховка).