Дамите в България са готови за по-широко участие в управлението на бизнеса

Представителството на жените във висшите ръководни позиции остава значително по-ниско от това на мъжете както в България, така и в Европа. Само две жени заемат позиции в управителните и надзорните органи на 15-те компании от индекса SOFIX. Това коментира Ани Ангелова, управител на „Кайри Консулт“, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Европейски правила целят да подобрят баланса между половете, като българският законопроект в това отношение предвижда най-малко 33% представителство на дамите в управителните и надзорните съвети и съветите на директорите, изтъква Ангелова.

Данните показват значителна разлика между дела на жените като част от населението и представянето им начело на големи компании. Ангелова посочи, че сред 500-те най-големи европейски компании според списание Fortune само 8% се оглавяват от жени. При прегледа на компаниите от SOFIX тя установява само две жени във всички управителни и надзорни органи.

„Жените очевидно са малцинство и са по-слабо представеният пол във висшите ръководни позиции - позициите с влияние, където се взимат решения. Така че няма дим без огън. Има нещо, заради което ЕС въвежда сега и квоти“, изтъква Ангелова.

Според нея проблемът не е в липсата на квалифицирани жени, а в достъпа им до тези позиции. Тя се позова на проучване сред 130 жени на C-level позиции, според което именно достъпът е основният проблем.

„Дами има - подготвени и квалифицирани. Това е важно - не става дума просто да има жени или просто да има по-слабо представеният пол, а да имат нужния ценз, образование и опит. Изводът от това проучване е, че такива подготвени дами има, но техният достъп е ограничен и го виждаме в цифрите“, коментира още Ангелова.

Приетият на първо четене законопроект у нас транспонира варианта с 33% от членовете на управителните и надзорните съвети или съветите на директорите. По думите на Ангелова този подход директно отваря пътя към най-високите позиции, макар да поставя по-голямо предизвикателство пред неподготвените компании.

Ангелова очаква бизнесът да реагира прагматично, като направи подбора на членове на бордовете по-прозрачен и разшири кръга от кандидати. 

Опитът на Италия, където квоти са въведени през 2011 г., показва увеличение на броя на жените в бордовете дори над изискваните нива, както и по-висок образователен ценз на членовете им. Проучването на университета „Бокони“ не установява статистически значимо увеличение нито на жените от една фамилия в бордовете, нито на броя позиции, заемани от една жена.

„Постигнато е по-добро равновесие. Повишил се е образователният ценз на целия борд. Това е много интересно, защото когато конкуренцията се увеличи, съответно и мъжката част се чувства застрашена от много по-сериозна конкуренция и полага повече усилия да се образова, да дава резултат“, коментира Ангелова.

Според нея българският бизнес разполага с добре подготвени жени, които могат да заемат ръководни позиции. Основното предизвикателство пред тях остава увереността да заявят готовността си за подобна роля.

Целия разговор може да намерите на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.