Украйна обмисля как да използва вторите по големина находища на газ в Европа

Украйна има вторите по големина газови находища в Европа - 1,1 трилиона куб. метра, и може да се окажен важен участник на европейския газов пазар в следващите години.

По време на войната потреблението на природен газ в страната намалява с една трета, сочат данните на "Нафтогаз" - от около 30 млрд. куб. метра през 2019 година до около 20 млрд. куб. метра. 18 млрд. от тях са осигурени от местен добив.

Въпреки големите залежи Украйна е традиционен вносител на газ. След газовата криза в началото на 2009 година обаче започва да разчита все повече на местния добив, който в последните години осигурява около 70% от потреблението. От 2015 г. Украйна спря да купува директно газ от Русия, а чрез виртуален внос купува от съседните европейски държави.

40% от потреблението на газ в страната се пада на индустрията във времената преди войната. Днес обаче някои големи заводи затвориха врати - някои са изцяло разрушени и вероятно няма да бъдат възстановени повече ("Азовстал" в Мариупол), други са намалили производството.

Най-големите доказани газови находища са в Харковска област и в област Полтава. Украйна обаче има още залежи в окупираните в момента територии, включително и в Черно море около Крим. За да може да използва пълния потенциал на находищата, страната ще трябва да бъде освободена от руското присъствие, пише в анализ украинската агенция Униан.

Друг проблем пред развитието на индустрията са технологиите - находищата на Украйна са на по-голяма дълбочина от обичайното - на около 5 километра и трябват съвременни методи, за да бъдат достигнати. Част от залежите са на шистов газ, което също изисква специална технология за разбиване на скалите, за да бъде добит.

Технологията не е налична в Украйна, но с инвеститори и подходящото оборудване до 2-3 години тези находища ще могат да бъдат използвани, коментира енергийният експерт Олександр Харченко от Центъра за енергийни стратегии в Украйна. Доставчик на технологията са две американски компании - Weatherford и Schlemberger, отбелязва още той и допълва, че те могат да започнат работа още по време на войната, защото шистовите находища са в контролираните от Киев територии, но ще са необходими специални гаранции.

Досега шистовите находища са предизвиквали интереса на западни инвеститори, но в крайна сметка всички те са се отказвали заради тежката бюрокрация и корупцията в Украйна, споделя още експертът.

Украйна има и още един коз в газовата игра - потенциала за производство на биометан. Селското стопанство е водещ сектор за икономиката на Украйна, която дори и по време на войната остана сред водещите износители на селскостопанска продукция. Отпадъците от селското стопанство са отлична суровина за производството на биогорива - например биометан.

Биометанът се произвежда чрез специални инсталации, които отново изискват инвестиции. В тях бимасата, която е в изобилие в Украйна, се съхранява и ферментира, отделяйки газ, който се състои от 55% биометан. По оценка на украинските анализатори годишно Украйна има потенциал да произвежда около 21 млрд. куб. метра биометан. А това е енергоизточник, който страните от ЕС биха купували по-охотно спрямо природния газ заради зелените цели.

В Украйна смятат, че единствената причина производството на биометан да е в застой е войната. След приключване на военните действия вероятно ще има голям брой проекти, които ще бъдат реализирани в тази област. Спънка може да се окаже законодателството, което не позволява износа на суровината.

И при добива на конвенционален газ, и при производството на метан от ключово значение са инвестициите. Украйна преди войната не беше предпочитана дестинация от инвеститорите на фона на голямата корупция при раздаването на лицензи за добив и търговия с природен газ, пише още в коментара си Униан. Сега войната дава шанс на страната да преобърне всички представи и досегашни лоши практики.

Експертите сочат още, че е нужно ускоряване на процедурите за лицензи и концесии за добив, пълна прозрачност и данъчни облекчения, за да бъдат привлечени инвеститорите, които в момента имат много по-добри условия за работа в другите богати на суровини държави.