Под заплаха ли са доставките на петрол в Черно море?

В петък (4 август) морски дронове поразиха руска военна база край пристанището в Новоросийск, където има и петролен терминал. Капацитетът на терминала е 600 хил. барела на ден. В Новоросйск е и основната точка за износа на петрол от Казахстан - чрез Каспийския петролопровод (CPC).

Пристанището беше затворено за кратко след атаката, но после работата му беше възобновена в нормален режим.  При удара пострада десантният кораб "Оленогорский Горняк", който а чест от Северния флот на Русия, но при последната атака над Кримнския мост (също с морски дронове) се използва за пренос на военни стоки и цивилни през Керченския пролив.

По данни на британското разузнаване Русия е преместила голяма част от корабите си, които бяха в Севастопол, на пристанището в Новоросийск заради опасността от удари към окупирания през 2014 година полуостров Крим.

В ранните часове на 5 август беше поразен още един руски кораб - петролния танкер SIG, който се намираше в Керченския пролив. Коръбът е търговски, но попадна под санкциите на САЩ заради регулярни доставки в Сирия. Според CNN това е един от най-големите руски петролни танкери.

Тези удари са в териториалните води на Украйна по международно признатите ѝ граници. Според анализатори те отварят нов фронт във войната, а според съветника на украинския президент Михайло Подоляк това е "началото на края на руската доминиция в Черно море". Процесът започна с потопяването на крайцера "Москва" през пролетта на 2022 година.

"Остава ни само да съчувстваме на "неутралните" страни, които използват руските пристанища за износ на енергоносители. "Неутралитетът" често струва скъпо", допълва той в своя канал в Telegram.

Украйна няма свой военен флот, но след началото на пълномащабната война създаде "армия от дронове". Именно безпилотни плавателни съдове бяха използвани в последните седмици за няколко атаки срещу Русия, включително и  насочените към Кримския мост в средата на юли. Институтът за изучаване на войната (ISW) отбелязва, че тези удари могат да са само началото за по-масирани атаки срещу пристанищата на Русия в Черно море - сред които Таман, Анапа (от където тръгва газопровода "Турси поток") и Сочи. Операцията би била отговорът на Киев срещу масираните атаки, които се извършват почти всяка нощ в последните седмици срещу южните части на Украйна.

Напрежението в Черно море се повиши на 17 юли, след като Москва официално излезе от Черноморското споразуминеи, по силата на което Украйна изнасяше селскостопанска продукция през три от своите пристанища. Последваха ракетни удари по Одеса - главното пристанище в зърнената сделка, както и по два порта в р. Дунав, намиращи се в близост до румънската граница.

Освен това Русия заяви, че ще смята всички кораби в украинските пристанища за потенциално превозващи военни продукция,  а зоните на зърнените коридори - за опасни за корабоплаването. В отговор и Украйна обяви, че ще третира всички кораби, които се отправят към руските пристанища и окупираните украински пристанища за потенциално носещи военни товари.

Публикация във Financial Times отбелязва, че подобен сценарий въобще не би се понравил на Белия дом, особено ако има заплаха за износа на петрол. Президентът Джо Байдън се опитва да държи под контрол цената на горивата преди изборите през есента на 2024 година. Изданието цитира бившия анализатор за ЦРУ Хелина Крофт, според която Вашингтон се опасява от отдръпването на съюзници на Киев, ако се разрази нова енергийна криза.

В последните два месеца цената на петрола се повиши с 15%, но това се дължи основно на политиката на ОПЕК+, както и на независимите действия по ограничаване на добива на петрол, предприети от Русия и Саудитска Арабия. В петък (4 август) цената на европейския сорт Брент се доближи до 86 долара за барел, но пазарите не обърнаха почти никакво внимание на взривовете на пристанището в Новоросийск и потенциалът им да бъдат ограничени доставките на руския петрол.

Страните от Г-7, ЕС и Австралия ограничиха цената на руския сорт "Уралс" до 60 долара за барел. Според медийни публикации този таван започна да се нарушава, особено на фона на поскъпването на основинте сортове петрол на пазара, но според САЩ санкцията върши своята работа - хем ограничава средствата, които Москва може да хвъли във войната, хем държи руския петрол на пазара. 

Официално и Министерството на финансите на Русия съобщава, че средната цена на сорта "Уралс" през юли е била 64,37 долара за барел. Средно цената на норвежкия нефт от Северно море е била около 80 долара за барел през юли. Средно в периода януари - юли цената на руския петрол е била средно 53,94 долара за барел.