Пристанищата в Европа се борят за ключова роля в плана за чиста енергия на ЕС

Пристанищата в Европа се състезават да си спечелят ключова роля в амбициозната стратегия за климата на блока, докато се опитват да се развият от входни точки за вноса на изкопаеми горива в индустриални клъстери за чиста енергия, пише Bloomberg.

В най-голямото морско пристанище в региона в Ротердам пристанищните власти и големите енергийни компании разработват широкомащабна мрежа, която ще включва чиста енергия, доставяна от крайбрежни вятърни паркове, както и производство на водород и тръбопроводи за транспортиране на горивото до производителите на място и във вътрешността на континента.

Европейският съюз (ЕС) помага за финансирането на зелената трансформация на блока. Той вече е отпуснал повече от 16 млрд. евро за проекти, свързани с водорода, и ще отпусне още 5 млрд. евро помощ за ключови трансгранични инициативи около ноември.

„Пристанищата ще бъдат повече от лидери в енергийния преход, те ще помогнат на зелена Европа и ще предизвикат плавна промяна в сектора в световен мащаб“, казва Руд Кемпенер, член на политическата служба на еврокомисаря по енергетиката. „Производството на водород може да се развива там с помощта на вятърна енергия и след това да се разпространява в цяла Европа. Пристанищата вече преминават към чисти източници на енергия, както и индустрията около пристанищата“.

Като част от стратегията си RePowerEU за отдалечаване от руските изкопаеми горива и ускоряване на зелената промяна, 27-членният ЕС се ангажира с производството на 10 млн тона възобновяем водород — произведен с възобновяема енергия, разграждаща водните молекули — и да внесе още 10 млн. тона до 2030 г. Пристанищата трябва да изиграят стратегическа роля в развитието на пазара както като центрове за внос, така и като инвеститори в инфраструктура за производство, съхранение и разпространение на водород.

До 2050 г. до 42% от общото търсене на водород в ЕС може да се намира в пристанищни зони, движени най-вече от индустриите и международния транспортен сектор, показва проучване на Deloitte Белгия. Водородът има потенциала да замени природния газ при производството на топлина за промишлени процеси и да се превърне във важен енергиен носител в авиацията, корабоплаването и тежкия автомобилен транспорт.

Пристанището в Ротердам планира да осигури на северозападната част на континента най-малко 4,6 млн. тона водород до края на това десетилетие, което ще допринесе за почти една четвърт от общата цел на ЕС.

В рамките на проект, съфинансиран от нидерландското правителство и компании, включително Shell, BP и Air Liquide, производствени предприятия или електролизери ще бъдат разположени върху 24 хектара рекултивирана земя близо до река Маас и ще бъдат захранвани от крайбрежни вятърни паркове. Проектът трябва да бъде готов до 2025 г. и пристанището очаква капацитетът му в крайна сметка да достигне 2-2,5 гигавата до 2030 г., превръщайки се в най-големия производствен обект за електролиза в ЕС.

„RePowerEU изисква огромно количество водород, това е умопомрачително“, казва Нико ван Дорен, директор за ново бизнес развитие и портфолио в пристанището на Ротердам. „Има нарастващо търсене на зелен водород от различни индустрии и то ще продължи да расте“.

Водородните централи в Ротердам ще бъдат свързани с рафинериите на пристанището чрез мрежа от тръбопроводи на стойност около 1,5 млрд. евро, според оценките на пристанището. Gasunie, държавният нидерландски оператор на енергийна инфраструктура, вече обеща да инвестира 100 млн. евро във връзките. В следващата стъпка пристанището иска да разшири мрежата и до 2027 г. да превозва зелен водород през Белгия и Германия през т.нар. коридор Делта Рейн, тръбопровод от почти 300 км.

Пристанище Антверпен-Брюж също обсъжда водородни проекти с инвеститори, посочва главният му изпълнителен директор Жак Вандермайрен.

„Мястото, където трябва да започнете прехода от изкопаеми горива към възобновяеми молекули и електрони, със сигурност са пристанищата“, казва той. „Обсъждаме с фирми проектите и локацията. Но виждам огромен интерес от страна на компаниите да разполагат с тръбопроводи за капацитет за съхранение, както и с производствени обекти“.

Не само пристанищата правят зелен преход – самите кораби също започват преминаването към по-чисти горива. A.P. Moller-Maersk, компанията за контейнеровози номер 2 в света, през юни поръча шест кораба, задвижвани с метанол, за доставка, започваща през 2026 г., с което общият му списък с поръчки за кораби, изгарящи този вид гориво, достига 25.

Инфраструктурата за чиста енергия в цяла Европа е готова да получи нов финансов тласък, когато ЕС финализира тази есен решение за това кои проекти отговарят на изискванията за помощ като трансгранични връзки, ключови за енергийния преход на блока.

В предварителните разговори през юни официални лица заключиха, че тръбопроводът за водород Bar-Mar от Барселона до Марсилия, който може да бъде разширен до Берлин, ще отговаря на условията за финансиране на зелена инфраструктура. Други проекти, които получиха предварителна зелена светлина, включват връзка между Португалия и Испания, както и северни тръбопроводи, които ще донесат шведски и финландски възобновяем водород в Германия.

На пристанищата и крайбрежните зони замяната на изкопаемите горива с възобновяем водород може да намали с 655 млн. тона въглеродния диоксид, което се равнява на 16% от всички емисии на ЕС през 2019 г., посочва Deloitte.

„Пристанищата се променят“, казва Марсел ван де Кар, глобален директор за нови енергии в Koninklijke Vopak, нидерландска компания за резервоари за съхранение, която планира да инвестира 1 млрд. евро в инфраструктура за чиста енергия в световен мащаб. „Това е като автомобили с двигател с вътрешно горене срещу електрически превозни средства: отвън изглежда, че не са се променили драматично, но всъщност това е напълно различен продукт“.