Прекалява ли ЕС с мерките за гарантиране на енергийната сигурност?

През 2022 година страните от Европейския съюз (ЕС) осъзнаха колко силно са зависими от вноса на руски природен газ и за да поправят този дисбаланс, активно започнаха да строят съоръжения за внос на втечнен газ (LNG), пише в анализ колумнистът на Ройтерс Лиза Джука. Но на фона на предстоящата енергийна трансформация и поставените зелени цели всички тези терминали могат да се окажат излишни в рамките само на няколко години, добавя тя.

Войната в Украйна разтърси енергийната система на Европа. Година преди руската инвазия страните от ЕС внесоха 155 млрд. куб. метра природен газ от "Газпром", или около 40% от общото потребление на газ в общността (412 млрд. куб. метра през 2021 година). С намаляването на потоците от Русия ЕС бързо се ориентира към План Б и втечнения газ, припомня анализаторът.

В периода между февруари 2022 година и август 2023 година в ЕС бяха въведени в експлоатация шест нови терминала за втечнен газ. Така общо тези съоръжения в общността вече са 26, или допълнителни 36,5 млрд. куб. метра капацитет за регазификация.

Всички тези усилия дадоха резултат и ЕС избегна заплахите на руския президент Владимир Путин, че европейците ще мръзнат в домовете си и индустрията ще изпадне в колапс без руския природен газ.

В допълнение се работи по още 19 нови терминала до 2030 година (а до началото на март 2024 година се очаква да влезе в експлоатация и терминалът край Александрополис, в който дял има и България - б.р.). Ако бъдат реализирани всички идеи за нови терминали за втечнен газ, към края на десетилетието капацитетът за регазификация ще бъде 350 млрд. куб. метра годишно спрямо 160 млрд. куб. метра през 2021 година.

Прогнозите сочат, че към 2030 година потреблението на газ ще намалее до 340 млрд. куб. метра, т.е. дори съоръженията за внос само на втечнен газ ще бъдат с по-голям капацитет. А страните от ЕС ще имат продължаващи договори за доставки на тръбен газ (от Норвегия, Азербайджан или Северна Африка).

Разбира се, този буфер не е съвсем безмислен - зимата потреблението се повишава и при ниски температури може да се удвои спрямо нуждите през лятото. Втечненият газ дава и много възможности за гъвкавост, а и ЕС не са единствените купувачи на пазара. Но ако в същото време бъдат изпълнени договорките на COP 28 за увеличаване на възобновяемите енергийни източници, то нуждите от газ ще намалеят още повече и част от инвестициите за терминали - хвърлени на вятъра.

Засега обаче плановете за зелена трансформация все още разчитат на някои конвенционални източници на енергия и природният газ е сред по-чистите варианти (спрямо въглищата и петрола). Освен това и някои от тези терминали са плаващи (например в Германия) и те могат да бъдат продадени на потребители в Азия или да бъдат използвани за водород и амоняк, както и за улавяне на въглерод.