Маришкият басейн може да привлече инвестиции до 30 млрд. евро, но е нужна регулаторна среда

Районът на Маришкия басейн има потенциал да привлече до 30 милиарда евро инвестиции, но трябва да създадем регулаторна среда и предвидимост. Работим в тази насока. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов пред БНР.

Ако въглищните централи в Маришкия басейн спрат да работят, решението е подобряване на инвестиционната среда. Не виждам шанс след 2030 г. въглищните централи да функционират, защото пазарът ще ги затвори, както ги затваря и в момента, изрази личното си мнение Попов. По думите му сега над 25% от електроенергията се произвежда от възобновяеми източници. Сега в България производството на електроенергия е шест хиляди мегавата и обикновено това е, когато въглищните централи работят с максимален капацитет, но всъщност над 25% от енергията се произвежда от възобновяемата енергия, посочи още министърът.

ТЕЦ „Марица- изток“ работи с дългове и повечето от частните централи в страната ни сериозно обсъждат в следващите две-три години „излизане от въглищата“, добави той. Според него собствениците им биха могли да трансформират въглищните централи на други горива или да преминат към други сектори на енергетиката – съхранение на енергия, водородни технологии, отпадъци, биомаса и др.

Цялата нова енергетика е комплексна и разчита на стотици технологии, които би трябвало да се комбинират, за да дадат стабилна електроенергийна система. Сега електрическата енергията е 20 процента от общото енергийно потребление, но занапред вероятно ще стане около 80 процента, каза още Попов.

Приемането на новите високи глоби на замърсителите е удар върху нарушителите, а не върху въглищните централи, добави министърът и уточни, че той ще работи за още по-голямо увеличение на размера на санкциите. Повишеният им размер е заради липса на актуализиране през последните 10 години, както и заради над 40-процентова инфлацията през този период.

Отпадъците и в София, и в държавата са един от големите проблеми. По думите му София ще има сериозен проблем с отпадъците. Според него в столицата трябва да се намали равнището на депониране, отпадъците трябва да се обработват много по-добре, да се развият много повече разделното събиране и кръговата икономика.

Имаме политически и експертни лостове да подкрепим процеса, каза още той. Има много работа по отношение на разделното събиране и рециклирането, но и трябва да си дадем сметка, че управлението на София не означава „един кмет, а е много по-сложно“, добави Попов. По думите му, ако градът се управлява икономически добре, ще може да намери средства за управление на отпадъците.