Унгария поиска ЕС да се намеси и да върне транзита на "Лукойл" през Украйна

Унгария поиска ЕС да предприеме действия срещу санкциите, които Украйна наложи срещу "Лукойл", заради които е спрян транзитът на петрол на компанията към Европа, пише Politico. По думите на външния министър Петр Сийярто с тази мярка Киев нарушава споразумението за асоцииран член на ЕС и заплашва енергийната сигурност на Унгария.

През  миналата седмица Сийярто съобщи по време на среща с руския си колега Сергей Лавров в Ню Йорк, че страната му опитва да намери решение на спрения транзит на петрол през Украйна, но без да дава подробности. По-късно стана ясно, че ограниченията са наложени само срещу "Лукойл", а Киев обяснява мярката като опит да ограничи приходите от търговията с петрол на Москва.

Словашкият президент Роберт Фицо, чиято страна също е засегната от решението, вече заплаши Украйна, че ще спре доставките на горива (словашката страна доставя около 1/10 от горивата, които се  потребяват в Украйна), а малко по-късно Унгария предупреди, че ще спре износа на електроенергия в отговор на санкциите за "Лукойл", които наложи Украйна.

Унгария купува 70% от петрола, който потребява от Русия, като половината от него идва от "Лукойл". Доставките идват през петролопровода "Дружба", статистиката показва, че през последните две години количествата растат с почти 50%. Като цяло транзитът през петролопровода не е спрян и през него минава суровината от други руски компании ("Роснефт"), както и от Казахстан (за Германия).

 В края на 2022 година ЕК наложи ембарго на руския природен газ като остава възможността на четири държави да продължат да го купуват до края на 2024 година - за Унгария, Чехия и Словакия - през тръбопроводи, защото нямат достъп до море и терминали, както и за България, чиято единствена рафинерия е собственост на "Лукойл". От началото на  година обаче София спря да разчита на руския петрол и разчита на алтернати, включително и от Африка и Казахстан.

В последните две години Унгария многократно е блокирала решения на  ЕС по отношение на Украйна, включително и за военна помощ или за преговори за членството. В последните седмици ЕС преодоля ветото на Будапеща по отношение на началото на преговорите, а медийни публикации твърдят, че това е станало с обещания, че европейски санкции няма да засегнат разширяването на АЕЦ "Пакш", което се извършва от "Росатом".

ЕС критикува едностранното решение на Орбан да посети Москва и Пекин

Отношенията между Киев и Будапеща се влошиха след едностранна миротворческа мисия на унгарския премиер Виктор Орбан, който в началото на юли, след като страната му пое ротационното председателство на Европейския съвет, посети последователно Киев, Москва, Пекин и разговаря с Доналд Тръмп във Вашингтон. Неговите усилия не срещнаха подкрепата нито на двете воюващи страни, нито сред колегите му в ЕС. В общността се подготвят за търговска война с Китай, след като бяха наложени мита върху вноса на електромобили.

Първото посещение на Виктор Орбан в Киев за последните 10 години. Снимка: President.gov.ua

Върховният представител по въпросите на външната политика на ЕС Жозеп Борел коментира, че по искане на други членове на общността ще бъде изместена неформалната среща на Съвета на външните министри, която по традиция се провежда в страната, която е ротационен председател на ЕС. Сега обаче домакинството ще бъде отнето и официално разговорите през август ще бъдат в Брюксел.

По време на заседанието на външните министри в Брюксел вчера (22 юли) Борел коментира, че руските ракети са разрушили 70% от енергийната инфраструктура на Украйна и призова останалите държави да подкрепят страната , предоставяйки ѝ и остаряло оборудване, което планират да извадят от експлоатация.