Може ли следващото мегасливане на петролния пазар да е между Exxon и Chevron?

Последните големи придобивания на Exxon Mobil и Chevron повдигат провокативен въпрос: дали САЩ все още се нуждаят от два енергийни титана, или може би ще е по-ефективно двете компании да обединят сили.

Сливане на стойност 800 млрд. долара със сигурност би събудило спомени за Standard Oil – конгломератът, създаден от Джон Д. Рокфелер през 1870 г., който доминираше американската петролна индустрия, преди Върховният съд да го определи като незаконен монопол през 1911 г. Това принуди групата да се разпадне на множество компании, от които произлизат Exxon и Chevron.

Опасенията за нов гигант, монополизиращ енергийната индустрия на САЩ, вероятно са по-малки днес, отколкото в началото на ХХ век, предвид мащаба и диверсификацията на сектора. Въпреки това сливане от такъв мащаб би се сблъскало с обезсърчителни правни и логистични усложнения.

И все пак – никога не казвай никога. Нарастващата нестабилност на цените на енергията на фона на неравния глобален преход от изкопаеми горива, промените в пазарното лидерство, засиленото геополитическо напрежение и свързания с него засилен ресурсен национализъм биха могли да създадат такова стечение на обстоятелства през следващите години, които да направят сливането на двете компании в ChExxon нещо повече от фантазия, пише Ройтерс.

Вълни на консолидация

През десетилетията петролният и газовият сектор премина през няколко вълни на консолидация, до голяма степен обусловени от необходимостта от увеличаване на мащаба, подобряване на ефективността и по-добро справяне с периоди на слаби цени на суровините.

Първата такава вълна в съвременната епоха последва срива на цените на петрола през 1997 г. Това предизвика цикъл от сливания, формирали днешните т. нар. големи петролни компании – Exxon Mobil, Chevron, Shell, TotalEnergies и BP.

Последната вълна на консолидация, която е съсредоточена в САЩ, започна през 2022 г. Компании започнаха да поглъщат конкуренти, за да увеличат достъпа си до висококачествени ресурси. Бордовете на директорите насочиха фокуса си към възвръщаемостта на акционерите, а не към добива, след години на бързо разширяване в шистовите басейни.

Сред знаковите сделки са придобиването на Pioneer Natural Resources от Exxon за 60 млрд. долара, на Marathon Oil от ConocoPhillips за 23 млрд. долара и на Endeavor Energy от Diamondback Energy за 26 млрд. долара.

Една от най-големите сделки през този период беше придобиването на Hess от Chevron за също 60 млрд. долара. Сделката беше обявена за първи път през октомври 2023 г., но приключи едва миналата седмица заради продължителна съдебна битка с Exxon за доходоносния 30% дял на Hess в гигантското нефтено находище Stabroek в Гвиана.

Сделката с Hess и придобиването от Chevron през май 2023 г. на производителя на шистов газ PDC Energy за 7,6 млрд. долара дадоха значителен тласък на производството на Chevron в САЩ.

Глобално припокриване

Мащабът на покупките на Exxon и Chevron затвърди позицията им на най-големите производители в САЩ и също така подчерта до каква степен портфейлите на компаниите се припокриват. Днес Exxon произвежда около 1,9 млн. барела петролен еквивалент на ден в САЩ, от които две трети идват от Пермския басейн, сърцето на шистовия бум. Exxon очаква производството ѝ в Пермския басейн да достигне 2 млн. барела петролен еквивалент дневно до 2027 г.

Междувременно производството на Chevron в САЩ в момента достига около 1,8 млн. барела петролен еквивалент, когато се включат Hess и PDC. Близо половината от това количество идва от Пермския басейн, където компанията се стреми да поддържа производството стабилно на 1 млн. барела петролен еквивалент дневно до 2040 г.

Заедно двете компании формират над 10% от общото производство на петрол и газ в САЩ и близо 20% от производството на петрол и газ в Пермския басейн.