Може ли следващото мегасливане на петролния пазар да е между Exxon и Chevron?

Производството на шистов петрол изисква постоянно ново сондиране само за да се поддържат добивите стабилни. Като се има предвид, че много от най-продуктивните шистови структури остаряват и бързо се изчерпват, необходимостта от по-нататъшна консолидация в сектора вероятно ще се засили, тъй като компаниите се опитват да подобрят производителността.

В Гвиана, където производството скочи рязко до 668 хил. барела на ден към март, припокриването между Chevron и Exxon е още по-голямо. Въпреки неотдавнашния им правен спор двете компании вече са партньори в южноамериканската страна.

Exxon, която управлява и притежава 45% от огромния блок Stabroek, очаква добивът ѝ там да се удвои почти до 1,3 млн. барела на ден до края на 2027 г. Chevron вече притежава 30% от блока.

Портфейлите на Exxon и Chevron за добив включват значителни операции в Казахстан, Австралия и Западна Африка – още потенциални възможности за консолидация.

Разлики

Разбира се, има и значителни разлики между двата енергийни гиганта. Първо, Exxon има по-голямо глобално присъствие от Chevron, включително значително присъствие в Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Има разлика и в корпоративната култура, което главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт коментира в интервю за Ройтерс. Exxon има репутация на йерархична и все по-склонна към съдебни спорове, докато Chevron често се възприема като по-ангажирана със своята работна сила и партньори.

Такива разлики може да са трудни за количествено определяне, но наистина могат да усложнят големите сливания.

Следващата вълна

Петролният и газов сектор изглежда е готов да претърпи нов кръг на консолидация през следващите години поради няколко тенденции. Енергийният преход вероятно ще доведе до по-голяма нестабилност в цените на енергоносителите. Засилената конкуренция между големите петролни компании за свиващ се кръг инвеститори би могла също да увеличи стимула за рационализиране на операциите и намаляване на разходите чрез сливания.

Напрежението между САЩ и Китай, както и подновеният интерес към индустриалната политика в по-широк смисъл, биха могли да окажат натиск върху американските компании да консолидират собствеността върху жизненоважни природни ресурси.

Какви могат да са финансовите ползи от обединяването на двата американски енергийни гиганта? Трудно е да се посочи точно число предвид огромния размер на Exxon и Chevron, които имат обща стойност от 775 млрд. долара. Спестяванията от сливането на техните централи в САЩ и административни функции в други страни, където и двете компании оперират, почти сигурно биха се измервали в милиарди. Продажбата на неосновни активи би увеличила допълнително финансовите ползи.

Това не означава, че сливането е вероятно в близко бъдеще, но идеята не бива да се отхвърля напълно. Ако то се случи, това би сигнализирало – подобно на разпадането на Standard Oil през 1911 г., че индустрията навлиза в нова ера.