Катерина Новакова: Липсват целенасочени политики за декарбонизацията у нас

Над 55% е спадът на емисиите на парникови газове от 1991 г. насам у нас, но този резултат не се дължи на целенасочени политики, а на структурни фактори. Това коментира Катерина Новакова, старши адвокат в международната правна кантора Wolf Theiss, в предаването Made in Green по Bloomberg TV Bulgaria.

По думите ѝ намалението на емисиите с 2% са за периода от 2005 г до 2023 г. , което показва, че този резултат България го постига по инерция, а не защото е въвела стабилни устойчиви политики за декарбонизация.

Според Новакова страната ни остава с висока въглеродна интензивност заради зависимостта от въглища и енергоемка индустрия, включително металургия, цимент и добивен сектор. „Високата енергийна интензивност на индустрията и ниският брутен вътрешен продукт също влияят върху показателите“, добави адвокатът.

Новакова отбеляза, че напредъкът при емисиите на глава от населението изостава спрямо средното за ЕС заради липсата на последователна политика и демографските процеси. Тя подчерта, че различията идват както от икономическата структура, така и от намаляването на населението, което влияе върху статистиката.

„Различните държави членки изключително много залагат на устойчива политика за декарбонизация. В България тази политика не е постоянна и устойчива поради политически причини, но също така и с оглед на социалноикономически зависимости, което дава една специфика на страната спрямо средното намаляване на емисиите в ЕС“, анализира ситуацията Новакова.

Тя смята, че решението минава през стратегия за декарбонизация с икономически растеж, която включва замяна на въглищата с възобновяеми източници и по-ефективно използване на европейските фондове. Адвокатът отбеляза, че България вече увеличава дела на ВЕИ, но изостава при енергийната ефективност, особено в сградния фонд на ЕС.

„Това, което е доказано в други страни членки на ЕС, което е дало реален резултат през годините, е така наречената стратегия на декарбонизация с растеж. Това представлява много силен стимул към пълна декарбонизация на индустрията и тотална промяна – отказване от въглищната енергия и замяната ѝ с възобновяеми източници“, коментира Новакова.

Тя предупреди, че ако страната ни не ускори прехода, рисковете са основно икономически – загуба на конкурентоспособност и натиск от европейските механизми като въглеродните такси.

Кои са предизвикателствата на зеления преход и трансформацията на българската икономика? Защо България използва ограничено фондовете за енергийна ефективност? Какви инвестиции са необходими, за да се ускори икономика с нулеви нетни емисии?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Made in Green" можете да гледате тук.