Водещият петролен бенчмарк достигна най-високото си ниво от 2008 г. насам

Световният ценови бенчмарк за физическите  петролни барели скочи до над 140 долара, достигайки най-високото си ниво от 2008 г. насам, пише Bloomberg.

Сорт Брент с фиксирана дата за доставка, който отразява цената на количествата петрол, купувани и продавани в Северно море, достигна 141,37 долара за барел, най-високото ниво от 2008 г. насам, изчислява S&P Global.

Ормузкият проток остава затворен повече от месец, създавайки това, което Международната агенция по енергетика (МАЕ) определя като най-голямото прекъсване на доставките в историята на петролния пазар. Морският път представлява около една пета от световните петролни потоци, като рафинериите прекараха седмици в надпревара да привлекат нови количества петрол, които да обработят.

Цената на физическия Брент скочи от малко над 128 долара за барел ден по-рано и е по-висока от пика в разгара на кризата през 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна.

Фючърсите върху Брент остават по-ниски от тогава, но стойността на физическия бенчмарк представлява цената на суровия петрол за различен, по-непосредствен период на доставка.

Въпреки глобалните енергийни сътресения инвеститорите в петрол и газ отчитат едни от най-доходоносните си седмици, тъй като секторът е на път да изпревари американския широк борсов индекс S&P 500.

14-седмичната печеливша серия на енергийния сектор в САЩ далеч надхвърля предишните бичи серии, включително деветседмичната серия, която той отбеляза през 2007 г., благодарение на близо 50-процентния скока в цените на петрола, предизвикан от конфликта в Близкия изток.

Енергийният компонент на S&P 500 е напреднал с 36,5% от началото на годината, което е повече спрямо 4,6-проецентното понижение при индекса за периода.

Акциите на петролния и газовия сектор изпревариха технологичен сектор, който отчита 10% спад, както и традиционно дефанзивните сектори на икономиката, включително комуналните услуги (ръст от 7,5%), потребителските стоки (увеличение от 7%) и здравеопазването (понижение от 5,3%).

Wall Street прогнозира, че цените на петрола може да останат по-високи за по-дълго време. StanChart изчислява, че войната в Близкия изток е намалила световните доставки на петрол със 7,4-8,2 млн. барела на ден, като производството в Ирак е намаляло с 2,9 млн. барела на ден, а това в Саудитска Арабия с 2,0-2,5 млн. барела на ден. При Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Катар понижението достига съотвенто 0,5-0,8 млн. барела на ден и 0,5 млн. барела на ден.

Освен това пазарните експерти изчисляват, че иранското производство е с 1 млн. барела на ден по-ниско от обемите преди конфликта. StanChart обаче отбелязва, че целият износ, който може да бъде пренасочен от Ормузкия проток, вече е пренасочен, което означава, че е малко вероятно да се наблюдава значително увеличение на световните доставки на петрол, освен ако блокадата не изчезне или не бъде облекчена.

Прекратяването на потоците от танкери през Ормузкия проток е прекъснало приблизително 20% от световните доставки на втечнен природен газ (LNG). StanChart твърди, че прекъсването е разкрило структурната уязвимост на Персийския залив, като Катар е силно уязвим за бъдещи смущения. Това е така, защото почти целият му износ на LNG произхожда от „Рас Лафан“ и този газ трябва да премине през Ормузкия проток, за да достигне до международните пазари.

Заместването на катарския газ в момента е невъзможно в краткосрочен план, което води до повишена ценова волатилност на газовите пазари. Следователно, големите вносители на LNG в Азия активно ребалансират своя микс за производство на електроенергия към въглища и ядрена енергия, за да управляват ограничените доставки на LNG.