Климатичната политика навлезе в нова фаза

Кой мислите, че каза това: производството на петрол е „много важно“ за нашата страна, защото се нуждаем от сигурни вътрешни енергийни доставки.

Или това: ще предприемем „проактивни и разумни стъпки“, за да напреднем в нашите политики за климата, без да нарушаваме живота на хората.

Или това: „стабилността и последователността“ на нашите климатични политики ги прави по-добри от тези на други страни.

Ето един жокер, пише бизнес колумнистът на Financial Times Пилита Кларк - не беше Риши Сунак, въпреки че министър-председателят на Обединеното кралство прекара седмици, настоявайки, че вътрешните доставки на петрол са жизненоважни и неговите „прагматични и пропорционални“ планове за нетна нула няма да внесат „хаос в живота на хората“.

Не беше и министърът на енергетиката на Сунак, Грант Шапс, който многократно казва, че Обединеното кралство се е декарбонизирало по-бързо от всяка друга нация от Г-7 и е преизпълнило своите въглеродни бюджети. Всъщност не бе никой, в която и да било западна държава, който се бори да декарбонизира и да поддържа тока на достъпна цена.

И трите коментара дойдоха през последните две години от Китай – първите два от президента Си Дзинпин, третият от неговия представител по въпросите на климата Сие Джънхуа. Те повтарят Сунак и Шапс, защото преходът към чиста енергия, необходим за справяне с изменението на климата, рядко е толкова уникален, колкото се усеща, казва Кларк.

Паралелите изобилстват в Обединеното кралство, родината на задвижваната от изкопаеми горива индустриална революция, която доведе до глобалното затопляне, и в Китай, водещият световен замърсител с парникови газове, който ще оформи бъдещето на това затопляне.

Степента, до която правителствата управляват енергийния преход, в крайна сметка ще им даде оценката. А 2023 г. се превръща в година като никоя друга за посочвани на лидерите и изоставащите, докато повишаващите се температури притискат правителствата да навлязат в неизследвани политически води, се казва още в коментара, публикуван в Financial Times.

"За разлика от предишните енергийни преходи от, да речем, коне към коли или от дърва към въглища, този има краен срок. Климатичните крайности, наблюдавани тази година, дойдоха, при средните глобални температури с 1,1 градуса по Целзий по-високи, отколкото са били преди индустриалната революция",пише още Пилита Кларк.

За да се ограничи затоплянето до 1,5°С, емисиите от парникови газове трябва да намалеят почти наполовина до 2030 г. и да паднат почти до нула до 2050 г. Това е трудно, когато повече от 75 процента от тези емисии идват от изгарянето на изкопаеми горива, които все още доставят около 80 процента от световната енергия.

"Как плащаме за този преход? Можем ли да пренастроим инфраструктурата за изкопаеми горива? Какво правим със съкратените работници от въглищния, нефтения и газовия сектори", пита Кларк и допълва, че по време на пътуване до Пекин през 2014 г. е научила, че политиците там са толкова разделени относно действията в областта на климата, колкото и тези у дома в Лондон.

"Не е изненада, тъй като само въглищните компании в Китай тогава имаха около 5 милиона работници", отбелязва анализаторът.

Китай също има климатични скептици, но с една голяма разлика -те твърдят, че изменението на климата е капиталистически заговор за спиране на индустриализацията на развиващите се страни, докато западните скептици казваха, че това е социалистическа измислица, предназначена да подкопае капитализма.

Но това, което се случи след това, е поучителното. До 2014 г. китайските скептиците заглъхнаха, тъй като Пекин предприема широкообхватна стратегия за зелен растеж.

Докато западните лидери се подиграваха на вятърните турбини (американският президент Доналд Тръмп), настояваха министрите да намалят „зелените глупости“ (британският премиер Дейвид Камерън) или одобрително размахваха въглища в парламента (австралийският премиер Скот Морисън), Китай постепенно се превръщаше в голяма сила в зелената енергия. Днес той е лидер в производството и внедряването на възобновяеми енергийни източници, батерии и електрически превозни средства, с контрол върху много важни минерали, от които се нуждаят тези технологии.

Разбира се, жаждата на Китай за изкопаеми горива все още е огромна, отбелязва Пилита Кларк. През 2022 г. страната издаде еквивалента на разрешителни за по две нови въглищни електроцентрали седмично и емисиите са напът да скочат до нов годишен рекорд тази година, тъй като засегнатата от пандемията китайска икономика започна да се възстановява. Но страната може и да е близо до повратна точка. Тази година възобновяемите енергийни източници и други нисковъглеродни източници на енергия за първи път изпревариха капацитета за производство на изкопаемите горива.

Някои анализатори смятат, че тези по-чисти технологии може скоро да отговорят на всички нови енергийни нужди. Това може да започне да води изкопаемите горива към структурен упадък по-бързо от очакваното и ако се случи, някои държави ще бъдат много по-готови да се справят с последиците.

Администрацията на Байдън вкара САЩ в надпреварата за чиста енергия със своя зелен Закон за намаляване на инфлацията (IRA). ЕС, Япония, Канада и други тази година излязоха с мерки в отговор. Но не и Великобритания, отбелязва Пилита Кларк. Според нея правителството на Сунак изостава в социологическите проучвания преди изборите през 2024 г. и затова забави своя отговор на IRA, обеща да „максимизира“ запасите от изкопаеми горива и да преразгледа политиките за екологичен транспорт.

"Както при много други неща в политиката за зеления преход, това може да донесе краткосрочни ползи за Сунак. Но дългосрочните опасности от изоставане в глобалната икономика на бъдещето никога не са били толкова очевидни" пише в заключение авторът.