ЕК дава България и Румъния на съд заради пречистването на битовите отпадни води

Европейската комисия (ЕК) дава България и Румъния на съд заради неизпълнение на задълженията на двете страни по Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, съобщават от пресслужбата на Комисията.

Това е последната стъпка от наказателната процедура, която е стартирала още през 2017 г. с уведомително писмо, става ясно от съобщението.

През 2017 г. от ЕК са констатирали, че страната ни не е осигурила необходимото качество на пречистване в 96 градски агломерации. Констатациите са на базата на данни от 2014 г., според публикация на сайта на Министерството на околната следа и водите.

Втората фаза на наказателната процедура – т.нар. мотивирано становище, е задействана през 2020 г. "Комисията счита, че досегашните усилия на органите на България и Румъния са недостатъчни и поради това предявява иск срещу България и Румъния пред Съда на Европейския съюз", посочват от ЕК.

Неизпълнени ангажименти към водния сектор

С присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) България пое ангажимент да изгради пречиствателни станции за населените места с над 2 хил. жители. Финансиране за строителството на съоръженията се осигурява основно от оперативната програма „Околна среда“. Малка част от финансирането е подсигурена и от Програмата за развитие на селските райони.

От програма „Околна среда“ за периода 2007-2013 г. бяха осигурени над 2 млрд. лева за изграждане на пречиствателни станции и обновяване на ВиК инфраструктура. Още над 1,5 млрд. лева бяха предвидени по програмата за периода 2014-2020 г., а по текущата програма за периода до 2027 г. за сектор „Води“ са предвидени също приблизително 1,5 млрд. лева. През март беше подписано споразумение по Плана за възстановяване и устойчивост за инвестиции във ВиК инфраструктура на територията на 10 области в страната за близо 400 млн. лева без ДДС. 

Междувременно беше създаден и държавното дружество „Български ВиК холдинг“ с капитал 1 млрд. лева, което също не реши проблемите във водния сектор. Заради недостиг на вода, липса на стратегия за управление на водните ресурси и загуби по амортизираната мрежа в момента на воден режим са стотици населени места в страната, сред които и по-големи градове като Плевен и Ловеч, а застрашени от режим догодина са още Шумен, цялото Южно Черноморие и др.

С парите от ЕС страната ни трябваше да построи над 400 пречиствателни станции и друга инфраструктура. Според данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2022 г. броят на изградените пречиствателни станции е 179.

Изискванията е трябвало да бъдат изпълнени към края на 2010 г.

От Комисията посочват, че в България 10 големи агломерации с над 10 хил. жители не отговарят на изискванията на директивата относно канализационните системи. В 20 големи агломерации градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, не се пречистват по подходящ начин, а в 30 големи агломерации не се осигурява по-строго пречистване преди пускането на отпадъчни води в чувствителни зони.

Всички тези агломерации е трябвало да изпълнят изискванията на ЕС до 31 декември 2010 г., подчертават от ЕК.

В Румъния 150 големи агломерации (с над 10 хил. жители) не изпълняват изискванията на директивата относно канализационните системи. В 154 агломерации градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, не се пречистват по подходящ начин. В 155 големи агломерации Румъния не осигурява по-строго пречистване преди заустването на отпадъчни води в чувствителни зони.

Всички тези агломерации в Румъния е трябвало да изпълнят изискванията до 31 декември 2015 г.

Други процедури

Комисията е изпратила официално уведомително писмо на България, т.е. стартира първия етап от процедура, за това, че не е представила своя окончателен актуализиран национален план в областта на енергетиката и климата в съответствие с регламента за действията в областта на климата.

Планът е ключов инструмент, който гарантира, че държавите членки определят конкретна пътна карта за постигане на договорените цели на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност.

Планът е трябвало да бъде представен до средата на 2024 г. До момента Комисията е получила 14 окончателни плана, т.е. чакат се плановете на още 13 държави от ЕС. България разполага с два месеца да отговори на писмото.

На втори етап – мотивирано становище, е процедурата за транспонирането на изменената Директива за автомобилното застраховане. Директивата има за цел да засили защитата на жертвите на пътни произшествия и изяснява обхвата на тази защита, улеснява проверките на задължителната автомобилна застраховка и създава механизъм за обезщетяване на пострадалите в случай на неплатежоспособност на отговорния застраховател.

Срокът за транспониране на директивата в националното законодателство е бил 23 декември 2023 г. На 25 януари т.г. Комисията е изпратила уведомително писмо, на което не е получила удовлетворяващ отговор, заради което се преминава към изпращане на мотивирано становище. България разполага със срок от два месеца, за да предприеме мерки, но предвид нефункционалния парламент това не е ясно дали ще се случи.