Осло има проблем с качеството на въздуха въпреки възхода на електромобилите

Осло винаги е бил пълен с електромобили с нулеви въглеродни емисии и разполага с километрична градска гора. Въпреки репутацията си на един от най-зелените градове в Европа обаче, норвежката столица има упорит проблем с качеството на въздуха, пише Bloomberg.

През февруари замърсяването с фини прахови частици с диаметър десет микрометра (ФПЧ10) са достигнали нива, които се считат за прекомерни според норвежките закони (50 микрограма на куб. м), във всички станции за наблюдение на качеството на въздуха в града с изключение на една. Станцията най-близо до агенцията за околна среда е установила прекомерни нива на замърсяването с фини прахови частици в 95 дни през 2024 г., почти три пъти повече спрямо 35-дневния лимит, установен от ЕС. За няколко особено прашни часове по-рано тази година властите са отчели рязък ръст на показателите до нива, сравними с промишлен център в Китай.

Тези условия не са безпрецедентни за европейски град. Въпреки това те са учудващи в Осло, тъй като градът има репутацията, че прилага проактивни политики за борба със замърсяването. И това е опит, който показва лимитите на електрифицирането на автомобилите като панацея за замърсяването на въздуха в градовете.

Зелената репутация на Осло е оправдана. Посвеместното възприемане на електромобили, които сега съставляват 40% от автомобилите по пътищата и почти всички продажби на нови коли, е помогнало за намаляването на емисиите от азотен оксид наполовина спрямо нивата им през 2013 г. Норвегия въведе ограничения за фините прахови частици преди две десетилетия и ги затегна през 2022 г., а Осло и областта около него възприема целенасочени ограничения на скоростта с конкретната цел да намалят фините прахови частици от износване на гумите по пътни участъци, където е вероятно да съществува по-голяма опасност за хората наблизо.

Ограниченията за автомобилите и мерките за намаляване на трафика също имаха ефект, като броят на регистрираните коли намалява годишно след връхната им точка през 2021 г. Осло премахна паркоместа, въведе зони, свободни от автомобили в центъра на града, и засили ограниченията за автомобили и пътните такси, като в същото време подобрява градския транспорт и вариантите за пътуване. Градът дори изпълнява двуседмично пролетно почистване преди тържествата за Деня на конституцията в Норвегия на 17 май.

Въздухът в Осло щеше да е по-мръсен без тези мерки, но те не са достатъчни, за да го изчистят напълно. Ако опитът на Осло показва нещо, то е, че намаляването на въглеродните емисии може да е ценно, но то не ограничава автоматично други видове замърсяване. А заради други фактори, които допринасят, като топографията и климата, понякога дори най-добрите мерки може да не са достатъчни.

Прах във въздуха

Един от проблемите е, че колите влошават качеството на въздуха независимо от горивото, което използват.

„Електромобилът не води до замърсяване с азотен оксид, но това не означава, че не произвежда частици“, казва Тобиас Уолф, главен инженер по качеството на въздуха в града. „Истинският ни проблем са ФПЧ 10 и ФПЧ 2,5“, допълва той, като има предвид фините прахови частици, които може да попаднат дълбоко в белите дробове и дори да преминат в кръвообръщението.

Макар че двигателите на електромобилите не произвеждат прах, изхвърлян през ауспуха, те все пак отделят частици от гумите, стига се до износване на гумите, прах от спирачките при спиране или ускоряване. Зимните гуми с шипове, използвани в Норвегия, за да помогнат на водачите да се справят със заледените пътища, генерират дори повече прах от допълнителното износване на пътната настилка. Осло вече налага такси от 35 крони (3,20 долара) дневно до 1400 крони (129 долара) за целия зимен сезон, които са му помогнали да намали употребата на гуми с шипове от 29% преди 20 години на едва 8% от автомобилите миналата година.

Колите също така не са единственият източник. Димът от печки на дърва, използвани за отопление на сауни и за осигуряване на привлекателен допълнителен източник на отопление на домовете през зимата, е голям източник на ФПЧ 2,5, както и замърсеният въздух, който идва на север от контитенталната част на Европа. Това е една от причините градът да постави станция за измерване на качеството на въздуха по протежението на фиорда в града, за да наблюдава въздействието на дима от близките сауни.

Дългите зими не помагат, тъй като чакълът и солта, изисквани за поддържане на безопасността на пътищата, водят до големи количества натрупан прах, чието изчистване може да се окаже трудно. Не помага и местоположението на Осло – градът се намира в плитка долина, което създава термална инверсия, задържаща застоялия въздух и частиците в него близо до земята.

Тунелно зрение

Сред най-неповторимите фактори, които допринасят за мръсния въздух в града, са многобройните тунели в Осло, станали необходими отчасти заради хълмистата топография и разположението му край вода. Това прави шофирането по-удобно и помага за намаляване на броя на колите на улиците над повърхността – например тунел с дължина от 5,7 км отвежда водачите направо под центъра на града, като поддържа транзитния трафик под земята, но те също така събират и разпръсват значително количество мръсотия.

Решаването на тези проблеми започва с наблюдение. 16 станции измерват качеството на въздуа в града, като показателите обосновават решения за почистването на пътища и тунели. Когато Уолф и колегите му очакват нивата на замърсяване да бъдат особено високи, властите изпращат камиони за разпръскване на магнезиев хлорид на прах по краищата на големите пътища.

Химическата обработка е особено важна през зимата, когато най-студеното време може да блокира работата на почистващите машини. Но ако въздухът е много сух, магнезиевият хлорид може да се изпари и в крайна сметка да допринесе за проблема. Това прави редовното почистване особено важно. В столицата само управлението на тунелите, включително чистенето, струва на държавата около 36 млн. крони (3,2 млн. долара) годишно. Това помага за финансирането на програма за намаляване на праха, която включва затваряне на пътища и специални автомобили, и се осъществява почти изключително през нощта.

Някои тунели се почистват веднъж месечно, което отнема поне два дни. Повърхностите се изчеткват, знаците, аварийните изходи и осветлението се почистват отделно, след това настилките са минават с вода и сапун, които изтичат в резервоар под тунела. Мръсотията се утаява, а водата се оттича, като останалите замърсявания се почивстват периодично. Количеството отпадъци, което се отстранява при подобно почистване на основния тунел под операта в Осло, е значително и варира между 15 и 25 тона.

„В тунела се събира много мръсотия. Тя се трупа при влизането на колите и просто остава там“, казва Трине Бинген, ръководител на проект за измиване на тунела в норвежката компания за поддръжка на пътищата Mesta, в интервю в един от гаражите, което се намира оборудването на компанията. Пет камиона, оборудвани с маркучи, четки и резервоари, чакат нощната смяна.

Новите технологии могат да помогнат допълнително за намаляване на замърсяването с фини прахови частици, счита Уолф. Градът обмисля електростатични устройства за улавяне на частици, които може да бъдат монтирани зад кормилото на колата. Тези решения все още са в много ранна фаза.

„Трудно е да знаем кое е най-ефективното“, казва Елизабет Емили Сайсе, главен инженер, отговарящ за качеството на въздуха в норвежката пътна агенция. „Можем да затваряме пътищата всяка нощ, да ги мием през цялото време, но се нуждаем и от други решения“, допълва тя.

В момент когато делът на електромобилите нараства в световен план, други градове като Осло трябва да признаят факта, че замърсяването с фини прахови частици, които те произвеждат, остава значително. Засега Сайсе казва, че има една ясна поука, която може да се извлече от усилията на Осло.

„Електрификацията в Норвегия измина дълъг път. Тя не реши проблема с ФПЧ10, но реши проблема с изгорелите газове, така че това е носи голяма информация“, отбелязва тя.