Новата ESG директива на ЕС: Ограничен обхват и орязани стандарти за докладване

Темата устойчивост в корпоративната среда в България навлиза в нова фаза, подкрепена от въвеждането на по-ясни правила на Европейския съюз (ЕС), които ще улеснят отчетността и нормативното спазване на изискванията и ще създадат условия за отговорност и значимо въздействие в дългосрочен план. Това показва новото изследване по темата за екологичните, социални и корпоративни разпоредби (ESG), публикувано от SeeNext.

Изследването разглежда променящите се социални и управленски практики в страната в контекста на пакета за опростяване на регулациите на ЕС за 2025 г., известен като Omnibus.

Досега социалните и управленски стълбове на ESG оставаха на заден план поради ограничени показатели и слабо прилагане на регулациите. Новото законодателство на ЕС, включително Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) и Директивата за надлежна проверка в областта на устойчивото развитие (CSDDD), в момента преминава през сериозна ревизия, а промените имат потенциала да преобърнат много ESG практики.

Според Omnibus, обхватът на CSRD се стеснява и директивата ще се прилага само за компании с над 1000 служители, което на практика ще намали броя на фирмите, задължени да предоставят отчет,  с около 80%. Сроковете за разкриване на информация също се отлагат с две години за организациите, които все още не са задължени да предоставят такива отчети. Освен това е въведено доброволно отчитане за малки и средни предприятия (МСП), а секторно-специфичните стандарти (ESRS) са премахнати.

Българските компании напредват в ESG отчетността, но все още се наблюдават съществени разминавания. Банките и публичните компании категорично водят по отношение на разкриването на информация относно социалните и управленски практики и стриктно спазване на формалните изисквания, докато други изостават.

Все още се наблюдава значително разминаване между регулаторните очаквания и реалните практики,  особено що се отнася до правата на човека, антикорупционните мерки и контрола върху изпълнението, които често се приемат за даденост и затова липсват в отчетите.

Въпреки слабата обща отчетност, някои компании полагат видими усилия, като инвестират в благосъстоянието на служителите, приобщаваща работна среда и полово разнообразие. България дори е над средното за ЕС равнище по отношение на заемани от жени лидерски позиции – 32% от компаниите имат над 40% жени на ръководни роли.

Основните предизвикателства пред компаниите включват ограничени ресурси и експертиза, неясни регулации и рискове като измамен социален ПР или изключване от пазара поради несъответствия в отчетността между партньори. Различни мотиватори  подкрепят ESG усилията – задължения по CSRD директивата, социални аспекти при изискванията за някои обществени поръчки, финансова подкрепа за образование и приобщаване, както и репутационни ползи от доброволно ангажиране.

Макар че България е сред страните в ЕС с най-ниски нива по показателя учене през целия живот, над 40% от компаниите вече осъществяват обучения за подобрение на технически и експертни умения. Инвестициите в инфраструктура и развитие на общности са често-срещани при големите компании. Минната и тежката индустрия се фокусират върху местното развитие, включително инфраструктура и общо образование, докато ИКТ и телекомуникационният сектор приоритизират STEM-образование и дигитални умения.

Опростените ESG правила се очаква да облекчат българските фирми, особено МСП, като намалят административната тежест, докато  насърчат доброволната отчетност за повишаване на конкурентоспособността, доверието и стойността на различните брандове.