България поиска лимитът по "украинската помощ" да бъде премахнат или увеличен до 560 хил. евро

Настояваме Европейската комисия да премахне или увеличи индивидуалния лимит до 560 000 евро на предприятие в първичното селскостопанство производство по Временната рамка за кризисни и преходни държавни помощи. Това заяви служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Люксембург, съобщиха от Министерството на земеделието и храните.

Той посочи, че искането е съвместно на България и Румъния, подкрепено и от Полша. Министър Тахов обясни, че заради лимитите от подпомагане са изключени значителен брой селскостопански животни, площи с трайни и зеленчукови култури, както и оранжерийно производство. По този начин те нямат възможност да получат средства за покриване на увеличението на разходите за производство на земеделска продукция. В рамките на Съвета точката бе подкрепена от още четири държави, посочват от Министерството. 

Отново по предложение на страната ни се обсъди искането за удължаване с 12 месеца на срока за разплащане по проектите от ПРСР 2014-2020 г. ,,Земеделските производители не могат да изпълнят в срок проектите си заради затруднения във веригите на доставка”, посочи Георги Тахов и допълни, че през последните години секторът в Европа е сполетян от редица неблагоприятни събития, които са довели до голяма несигурност. Предложението е подкрепено от Чехия, Словакия, Румъния, Гърция, Литва и още девет държави. Делегацията на Хърватия информира Съвета за значителни щети върху земеделските площи поради неблагоприятните метеорологични условия. Министър Тахов допълни, че ситуацията в България е аналогична, като ежегодно се отчитат огромни по размер щети. "Трябва да се разгледат всички възможности и инструменти за смекчаване на вредните последици от подобни събития върху селскостопанския сектор", каза още той. По думите му трябва да се преразгледат условията за предоставяне на подкрепа от Фонда за солидарност на ЕС.

По време на Съвета бе обсъдена и темата за устойчив риболов в ЕС. В изказването си министър Тахов приветства усилията на ЕК за постигане на целите в рибарството в Черно море. Той посочи, че страната ни отчита липсата на адекватна оценка на продължаващото негативно въздействие, което войната в Украйна оказва върху рибарството на България и Румъния в Черно море. „Конфликтът генерира непрекъснат риск за безопасността на корабоплаването в този воден басейн, както и до стеснени риболовни полета, което, съчетано с дребномащабния характер на българския риболовен флот, засилва негативните въздействия и ограничава възможностите му за по-добро икономическо представяне“, отбеляза д-р Георги Тахов. Той заяви още, че България ще настоява риболовните възможности за 2025 г. в Черно море да отразяват решенията, които ще бъдат приети от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), информират още от министерството.

През май министър Тахов запозна европейския комисар по въпросите на селското стопанство Януш Войчеховски със състоянието на земеделието в България, като подчерта, че проблемите, предизвикани от ковид кризата, войната на Русия срещу Украйна, както и разразилата се впоследствие икономическа криза, са се отразили тежко от земеделските производители у нас и в ЕС. Това стана известно на брифинг в Министерския съвет след среща на еврокомисаря, земеделския министър и министър-председателя Димитър Главчев.

Тахов каза, че предложенията им към Европейската комисия са намаляване на административната тежест върху земеделските стопани с цел предвидимост на получаване на подпомаганията към тях. "На второ място предлагаме да се удължи с една година срокът за реализиране на проектите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., като самото разплащане да се осъществява и краят на реализацията на проектите да приключи през 2026 г.", обясни земеделският министър.

Тогава той също изрази мнение, че трябва да се помисли за увеличаване на праговете по "украинската помощ", защото в някои страни в Европа те се изчисляват на хектар площ или глава животно и така големите фермери още през 2022 г. са стигнали тавана и оттам нататък не могат да се възползват от опцията на директните плащания.