96 кг хранителни отпадъци годишно на човек: как България се справя с разхищението?

Всеки европеец губи 129 кг храна годишно, сочат последните данни на Евростат, публикувани в края на септември. Според тях през 2024 г. в Европейския съюз (ЕС) са генерирани 57,9 млн. тона хранителни отпадъци, или средно около 129 кг на човек.

На този фон всеки българин губи средно 96 кг храна годишно, като количествата хранителни отпадъци у нас достига 617 хил. тона, сочат последните данни за страната ни от 2023 г.

„В Световния ден на прехраната, който отбелязваме за 20-и пореден път, говорим за един голям парадокс на нашето време: милиони тонове храна се изхвърлят, а огромен брой хора не могат да си позволят пълноценно хранене“, заяви по време на събитие днес Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка (БХБ).

„Именно затова заедно с „Фантастико“ стартираме третото издание на кампанията „Не е за изхвърляне“. Целта ни не е просто да говорим за проблема, а да покажем, че решения има и че всеки може да допринесе, като планира по-разумно, използва пълноценно храната и е част от промяната. Днес това е по-важно от всякога, защото новите европейски цели за намаляване на хранителните отпадъци ни напомнят, че разхищението на храна не е просто личен избор, а споделена отговорност за околната среда и бъдещето на ресурсите, които използваме“, добави тя.

Цанка Миланова. Снимка: Investor Media Group

По думите ѝ делът на хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата у нас, е 43%. Сред тях се нареждат производството и преработката на храни с 25%, ресторантите и услугите за хранене, търговията на дребно и дистрибуцията с 22% и първичното производство с дял от 10 на сто.

„Сега, в ситуация на различни кризи и военни конфликти, от проблема с недостига на храна са засегнати още повече хора. Това ни прави още по-отговорни и ние, като общество, трябва да търсим навременни и адекватни решения, така че храната, за която знаем, че е излишна, да достига до трапезата на хора в риск от бедност или такива, засегнати от войни“, каза още Миланова.

„Всеки един от нас е част от мрачната статистика по отношение на изхвърлянето на годна храна, но и всеки от нас може да направи нещо, за да бъде част от промяната. Става дума за ежедневни решения“, добави тя.

Как изглеждат 96 кг храна. Снимка: Investor Media Group

Разхищението на храна в България

Национално представително проучване на независимата агенция Ipsos България показва, че 51% от домакинствата у нас са изхвърлили храна през последните 30 дни, а 25% го правят поне веднъж седмично. Добрата новина обаче е, че 63% от анкетираните се опитват активно да намалят количеството изхвърлена храна.

„Това проучване хвърля светлина върху начина, по който възникват хранителните отпадъци, като проследява целия път на храната – от планирането и покупките до съхранението, приготвянето и консумацията. Данните показват, че зад разхищението често стоят поредица от малки ежедневни действия, а разбирането на тези процеси е ключът към намирането на работещи решения“, заяви Христина Николова, директор „Количествени проучвания“ в Ipsos България.

Според изследването 49% от случаите с изхвърляне на храна са заради разваляне на продуктите, 33% са резултат от приготвяне на по-големи количества храна. В същото време 30% от храната не е консумирана навреме, а 26% се изхвърля, защото е била забравена.

Христина Николова. Снимка: Investor Media Group

Освен това хората често не разбират разликата между обозначенията „най-добър до“ и „годен до“. 38% от анкетираните смятат, че след датата „най-добър до“ продуктът не трябва да се консумира, а едва 36% са наясно, че след тази дата храната често може да бъде безопасна за консумация, дори качеството ѝ да се промени.

Николова отбеляза, че количеството закупена храна невинаги съответства на реалните нужди на домакинството, като първото отклонение от плана за пазаруване възниква още в магазина. Много често в проблем се превръща покупката на непланирани продукти на промоция или изборът на по-големи опаковки заради намаление на цената.

Според проучването почти девет от десет българи се хранят предимно или изцяло с домашно приготвена храна, като шест от десет изхвърлят сготвено ядене поне веднъж месечно. Статистиката сочи още, че най-често се изхвърлят хляб и хлебни изделия, плодове и зеленчуци.

В същото време почти всеки трети човек у нас смята, че над половината от изхвърлената от него храна е била годна за консумация. Според анкетираните най-търсените решения са свързани с количеството и планирането. 46% препоръчват за справяне с проблема по-добри цени на малките разфасовки, 40% разчитат на седмично планиране на менюто, а 38% се застъпват за намаления на цените на продуктите с кратък срок на годност.

От Ipsos посочват, че даряването е естествената алтернатива на изхвърлянето на годна храна, като близо една четвърт от домакинствата у нас са дарявали храна през последните 12 месеца.

Ангажиментът на бизнеса

„Темата за отговорното потребление и намаляването на разхищението на храни е наш приоритет във всекидневната ни работа както чрез последователни политики за ефективно управление на наличностите и инвестиции в системи за контрол и анализ на продажбите, така и чрез ангажираността ни да даряваме хранителни продукти за уязвими групи в обществото. Част от усилията ни за ограничаване на хранителните отпадъци е изграждането на модерен логистичен център, с което се избягва натрупването на излишни количества в супермаркетите, и стриктният контрол върху сроковете на годност, като при необходимост се предприемат своевременни действия, включително намаляване на цените“, заяви Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на „Фантастико груп“.

„В допълнение към всичко това, тази година инвестирахме и в националното проучване, чрез което да анализираме конкретните причини за загубата на храни и да видим какво още всеки от нас – и бизнесът, и домакинствата, може да направи“, допълни той.

Светослав Гаврилов. Снимка: Investor Media Group

Следващият етап на сътрудничество между Българската хранителна банка и „Фантастико“ е провеждането на традиционната инициатива за набиране на дълготрайни продукти за хора в нужда „Килограм доброта“. Тя ще се проведе на 28 и 29 ноември в 10 от магазините на търговската верига, като всеки клиент ще има възможността да дари продукт по избор, а в края на инициативата компанията ще дари 10 тона храни в подкрепа на дейността на БХБ.

През 2025 г. БХБ е спасила от разхищение 468 110 кг храна на стойност близо 2,083 млн. евро. Тези продукти са достигнали до почти 88 хил. нуждаещи се в цялата страна.

Само за първите девет месеца на 2026 г. спасената храна е 468 238 кг на стойност над 1,976 млн. евро, разпределена в подкрепа на 66 639 души. В сравнение със същия период на миналата година увеличението в теглото на спасената храна е над 28%.