Спасяването на Панамския канал, ако изобщо е възможно, ще отнеме години и ще струва милиарди

Глобалното затопляне засилва метеорологичния феномен, известен като Ел Ниньо, който донесе суша в Панама. Влиянието на явлението ще продължи поне през март в Северното полукълбо. Езерото Гатун се оттича по-бързо по време на тежки сухи сезони, а повишаването на температурите ускорява изпарението.

Миналата година беше „напълно различна от другите“, казва Габриел Алеман, ръководител на Асоциацията на пилотите на Панамския канал. Той управлява кораби през канала повече от 30 години и според него пикът на сушата изобщо не е достигнат.

През 2023 г. пасатите така и не се засилиха напълно, което допринесе за рекордни температури на водата край тихоокеанското и атлантическото крайбрежие на Панама. Слабите ветрове също означават, че дъждовните облаци не стигат до Гатун. В много дни дъждът се излива в град Панама, докато езерото получава само няколко капки.

Кризата върна наличните морски маршрути назад с повече от век. Когато започва да функционира през 1914 г., каналът предоставя алтернатива на Суецкия канал, нос Добра надежда и Магелановия проток за изпращане на стоки между Северното и Южното полукълбо. Доставчиците сега се връщат към трите варианта, за да преодолеят затрудненията в Панама, въпреки че корабите наскоро се отклониха и от Суец, за да избегнат атаки от йеменските бунтовници хути. Докато Суец е канал на морското равнище, Панама е сладководен канал, разчитащ на изкуствени езера, което го прави уязвим на суша.

Хорхе Луис Кихано, консултант и бивш ръководител на Администрацията на канала, казва, че може да отнеме година, за да се върнат нормалните обеми. Кихано казва, че е предвидил проблема още преди десетилетие, когато е ръководил добавянето на нов набор от шлюзове за побиране на по-големи съдове в съоръжението. Шлюзовете са инженерни чудеса, но също така са лакоми за вода.

Солената вода се смесва с прясна, когато шлюзовете на канала се напълнят. За да предотврати осоляването на най-големия източник на питейна вода в страната, езерото Гатун, каналът изпуска достатъчно езерна вода, за да напълни 76 басейна с олимпийски размери с всеки съд. Гигантски басейни инжектират част от тази вода обратно в езерото, но тъй като този процес увеличава солеността, той може да се използва само ограничено, казва Кихано. Преди да изтече мандатът му, той лобира пред правителството да започне изграждането на допълнителен язовир, но без резултат.

Докато властите търсят трайни решения, местните жители усещат последиците от продължителната суша. 70-годишната Ракел Луна живее на брега на езерото Гатун от 16-годишна. Пет от шестте ѝ възрастни деца живеят наблизо.

През повечето години тя таксува посетителите по един щатски долар на човек, за да паркират на нейното сенчесто място на брега на езерото. Ред от палмови дървета обикновено се използва за връзване на лодки. Но сега те са на 10 метра от линията на водата. Посетителите трябва да се катерят през камъни и кал, за да стигнат до водата. Сега почти не посреща посетители. Никой няма да дойде“, казва тя. „Харесва им, когато нивото на водата е високо“, допълва Луна.

Още новини четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria