Визуалната наука е един от начините да покажем научните факти по един разбираем и дори въздействащ начин. Това заяви доц. Марина Стефанова, основател на „Калейдоскоп“ и зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажираност“, СФ на СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Центърът за визуална наука „Калейдоскоп“ към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организира Дни на визуалната наука, които предвиждат поредица от посещения в специално построено съоръжение, което се очаква да пътува из цялата страна през следващите месеци. Събитието има за цел отблизо да запознае общността с важните теми, свързани с климатичната криза.
„Първите две прожекции, които са създадени от Стопанския факултет на СУ, са фокусирани върху двете основни направления – „Светът в риск тук и сега“ и „Надежда за бъдеще“ за това каква е ролята на всеки един от нас в това да предотвратим и управляваме настоящите рискове в областта на околната среда, както и социалните такива“, заяви Стефанова.
„Калейдоскоп“ събира 300 числа, които описват няколко от ключовите риска в областта на околната среда – част от които е и климатичната криза. Неадекватността и нашата опасност идва от това как ще реагираме, когато те се случват, защото е факт, че те са непредотвратими и няма да живеем все по-спокойно в следващите няколко десетилетия, коментира Стефанова.
Повишаването на температурите не идва от разтопяването на ледовете, а от натрупването на въглероден диоксид в атмосферата, който планетата ни не може да обработи с необходимото темпо. Минаването на градус и половина драстично намалява нашите сценарии за нормално съществуване, подчерта още тя.
„Физичните закони няма да се променят, но се променя тяхната предвидимост по начина, по който сме свикнали да живеем. Доказателствата към настоящия момент за адаптирането към тези процеси на глобално и европейско ниво сочат, че ние все още не сме подготвени да се адаптираме към тези промени, които идват много по-бързо от това да мислим какво ще се случи през 2050 г.“, коментира още гостът.
Според Стефанова нямаме избор и трябва да стигнем до въглеродна неутралност по начина, по който да съхраним и човешките ценности.
„Има една дългосрочна цел и тя е екологична, базирана на криза, която е отвъд нас и ние не управляваме – тя въздейства повече върху нас, отколкото ние върху нея. Големият въпрос е как да стигнем до голямата въглеродна диета, но по начин, по който нито да обеднеем, нито да се избием помежду си и да се справим с предизвикателствата стъпка по стъпка – това е въпрос на умно решение“, допълни тя.
Целия разговор може да гледате на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.


Как правителството ще стимулира туризма у нас?
Учени разработиха нов метод за откриване на извънземен живот
124 хил. млади българи бездействат: България е над средното ниво за ЕС
Поколението Z възприема изкуствения интелект като приятел, сочи проучване
НАТО: Алиансът е готов да защити съюзниците си при атака от Иран
Българската електроиндустрия губи позиции заради конкуренцията от Китай
Как Китай изгради чип екосистема, способна да оцелее без Запада
Могат ли първичните избори в Аляска да определят мнозинството в Сената?
Емисиите на облигации в Европа се завръщат с рекорден темп след ваканцията
Хол от Revolution за инвестициите във военния сектор
Mazda не се отказва от ванкеловия двигател - ето го доказателството
Какво ще стане, ако натиснете бутона Start/Stop при 100 км/ч?
Тревога: Милиони автомобили рискуват да се самозапалят, докато са паркирани
Половината нови коли с безключов достъп се крадат за секунди
Китайска гума значително намалява разхода на гориво
Рецепти с октопод, перфектни за остатъка от лятото
Хейдън Пенетиър била с патерици преди смъртта си
Самолетоносачите на САЩ: "Плаващ затвор", където леглата се превръщат в ковчези, а небето рядко се вижда
Изкуственият интелект променя биологичните оръжия: Светът не е готов за новата заплаха
преди 2 години Ех, защо не съм като Пишурката, че ода бих написал, на баба си за хурката! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години ТУЙ създание на природата дали има поне две гънки в чутурата, за да схване, че целият живот на планетата е на ВЪГЛЕРОДНА основа? Защото какво по-въглеродно от белтъците? Те не са на силициева, а на въглеродна основа. Аман от безмозъчни прислужници на Световната хидра, решила да съкрати "излишното" население на планетата. И климатичните промени нямат нищо общо с СО2, колкото и да въртят тая латерна. Слънцето и неговите цикли са в основата на периодичността на климата на Земята. отговор Сигнализирай за неуместен коментар