Йотова: Да пазим българския език, който ни прави народ

Нека да пазим българския език, който ни прави народ, който ни свързва, обединява и подписва нашето национално самочувствие, заяви президентът Илияна Йотова на церемонията пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" по повод 24 май.

"Днес не защото трябва, а защото искаме в цялата страна се стичаме към домовете на българската духовност – училища и читалища, театри и библиотеки, водени от дълбока и чиста обич, предавана през поколенията. Днес пред тези сгради са всички – и току-що проходилите ни деца, и беловласите ни родители, защото днес е българският празник", каза Илияна Йотова.

По думите на президента никоя победа няма да бъде важна и истинска, ако не се пази писмото и споменът за нея. Никоя победа няма да бъде потребна, ако след нея няма да има възход на хората и културата. Никое поражение никога няма да бъде съдбовно, когато пазим вярата и съвестта си, заяви президентът.

Днес с молитва и много обич казваме: "Бъдете благословени скъпи и любими учители". Вие притежавате най-големия дар – първи в душите наши да разкриете тайнството на буквите и словото. Ако днес някой ви каже, че скоро алгоритмите местата ви ще вземат, не му вярвайте, защото тоя не знае какво е да си български учител и с грижовна ръка да водиш децата по пътя на добрите хора и да отваряш голямата книга на любознанието, каза Илияна Йотова.

"Бъдете благословени и скъпи преподаватели в университети и институти, защото вие ни учите на познание. Бъдете благословени хора на науката – без вас духът не може да превземе времето, а всички нас да пренесете във Вселената на необятните човешки възможности. Бъдете благословени днес поети, писатели и публицисти, които извисявате душите ни на крилете на думите и пазите скрижалите на българската душевност", каза още президентът.

Бъдете благословени библиотекари и читалищни дейци – вие сте най-големите пазители на българщината, традициите и Нейно Величество Книгата. Бъдете благословени творци – вие покорили столици, градове, държави, континенти, увлечени във вечния бяг на образи, чувства, картини, цветове, на всичко онова, което притежава необятния човешки талант, заяви Йотова.

Бъдете благословени журналисти – на вас разчитаме да ни преведете през това време на лъжи и заблуди и да ни обясните един свят, който все по-трудно се обяснява. Бъдете благословени най-вече вие - български деца – ние се гордеем с вас. Вие сте бъдещето на България, каза още президентът.

Днес усещаме как делото на светите братя Кирил и Методий продължава да живее в нас – в начина, по който мислим, говорим и се свързваме един с друг, заяви кметът на София Васил Терзиев на церемонията пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Азбуката събира в себе си много повече от писменост - тя ни завеща начин да пазим паметта си, да подреждаме мислите си и да ги споделяме със света, каза още Васил Терзиев. Той определи 24 май като най-светлия български празник.

Когато едно дете се научи да чете, пред него се отваря нов свят, а когато започне да задава въпроси – започва истинското знание – онова, което прелива от учебника в мечтите и в куража да ги следваш, каза кметът на София. Днес близо 300 млн. души по света пишат с нашите букви. Използват ги, за да ги разказват мечтите си, да намират разбирателство помежду си, да изразяват любовта си и да предават знанието нататък. Това е огромна отговорност и повод за истинска гордост, защото кирилицата не е само част от нашата история, а жива връзка между хора, култури и поколения, допълни Терзиев.

Българският език е жив, той се променя с времето, но остава най-сигурният начин да предаваме това, което сме. Ако трябва да предадем нещо нататък, то е именно отношението към думите – да ги използваме с мисъл, грижа, любов, доброта и уважение към другите, призова Васил Терзиев.

В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, народът ни чества цивилизационния принос на България към световната култура, написа във Facebook премиерът Румен Радев.

Страната ни не само спаси делото на славянските първоучители, но и го претвори в основа за културното и духовно развитие на много народи, написа още Радев.

"От векове българите приемаме последователите на Кирил и Методий за апостоли и считаме просветата, културата и писмеността за висша ценност. Българският език и писменост обединяват, образоват и вдъхновяват поколенията, за да надмогнат всяка заблуда, невежество и корист", заявява премиерът.

Той добавя, че е уверен, че "народ, който от векове изгражда със силата на словото и духовността, тепърва има още какво да дари на човечеството". В глобалния свят на обезличаващи се култури и чезнещи езици, българската писменост се е превърнала в наш щит, защото в самите темели на държавността ни са вградени именно писмеността и духовността, написа още министър-председателят. 

На 24 май отдаваме почит и към святото дело на българските учители, към всички превърнали просветата, културата, науката и прогреса в своя мисия за достойното бъдеще на България, отбеляза още премиерът.

България чества днес Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив на 11 май по стар стил през 1851 г. - по инициатива на Найден Геров. 

24 май е преди всичко ден на езика и трябва да празнуваме магията на езика. Езикът е този, който ни свързва. Езикът е този, който ни дава надежда, каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев по Нова телевизия.

Според него в съвременния контекст е важно да се съхрани усещането за общност и свързаност. „Мисля, че в днешни дни трябва да усетим тази магията на свързаността и на надеждата, защото това е празникът на младостта, празникът на бъдещето“, отбеляза министърът.

По отношение на образователните политики министър Вълчев акцентира върху необходимостта от дългосрочност и съгласие между институциите. „Сферата на образованието не търпи резки промени, обратни завои, защото процесите се виждат твърде късно. Минават години, докато си проличи успешният характер на една политика“, поясни министърът. Той за пореден път отбеляза, че е важна и ролята на семейството като ключов партньор на училището.

Министър Георги Вълчев говори и за промените в учебното съдържание. „Определено трябва да вървим към намаляване на съдържанието, без да губим основните познания“, каза той и допълни, че фокусът трябва да бъде върху междупредметните връзки и разбирането, а не върху механичното заучаване.

(БТА)