Ежедневието по време на война: Киев между тишината и насилието

Прозорец на приземния етаж в хипстърския квартал Подил в Киев. „Греяно вино, кафе, чай" е написано на дъската до него. Виното е табу, защото военното положение забранява продажбата на алкохол. Но мъжът продължава да предлага кафе и чай. Удивени сме. „Колко е хубаво, че все още сте тук", казваме на продавача, леко недоверчиво.  Той свива рамене. „Разбира се, че съм тук." И все пак това не е нещо естествено. Преди войната в Киев е имало много такива малки кафенета. Сега те са затворени. Мъжът зад прозореца е предвоенна реликва, пише в свой репортаж от Киев за Deutsche Welle Матиас Бьолингер.

Определяща за войната е амалгамата от неща, които не си пасват едно с друго - тишина и насилие, тривиалност и страх. Когато първите руски снаряди бяха изстреляни в последната седмица на февруари, аз бях в Донбас, където сраженията продължават вече 8 години. Но те станаха осезаемо по-ожесточени преди началото на планираната от Владимир Путин инвазия. Села, в които от години е спокойно въпреки продължаващия конфликт, изведнъж бяха под обстрел. Хората предусещаха разрухата.

"Започна се"

В деня, в който войната започна, колегата на Бьолингер Ник Конъли, който е трябвало да го смени в Донбас, а Бьолингер да иде в Киев, се обади посред нощ от влака. "Започна се,” каза той. Преценихме, че железопътните гари може да се превърнат в мишени на обстрел и отидохме да го вземем с колата от малкия град Сахновщина.
Хората там бяха невъзмутими. Спокойно се подговяха за това, което предстои - чакаха търпеливо на опашки пред банкомати, зареждаха се с провизии от магазините. "Вземете си храна, не знаете кога пак ще има", посъветва ни продавачка в малка пекарна. Тръгнахме за Киев с три торби провизии от пекарната.

Пътуването беше странно идилично. Хората разговаряха по селските улици, облаците се бяха изчистили и беше ясно. Но от време на време забелязвахме черен пушек в далечината.

Животът си продължава. Но докога?

Сега отпечатъкът на войната е видим навсякъде, а Киев е призрачен град. Почти всички магазини са затворени, освен онези, които продават продукти от първа необходимост. Бетонни бариери са издигнати на пътища и кръстовища, противотанкови ограждения са изградени пред контролни пунктове, на които се проверяват документи. По данни на украинските власти около половината жители на града са го напуснали. А онези, които още са тук, не се разхождат по улиците, освен да напазаруват или да разходят кучето си.

Въпреки това в повечето магазини нещата са сякаш постарому. Супермаркетите са пълни, наблюдава се само недостиг на алкохол. В популярен луксозен магазин за деликатеси все още има испанска шунка, а омарите плуват в голям аквариум. Тези места вероятно също са само спомен за дните преди войната, които тя все още не е успяла да унищожи.

"Пътищата са унищожени. Ужасяващо е“

На 20 километра от Киев е разположено предградието Ирпин, където хората са затворени по мазета от дни, чудейки се дали да се опитат да избягат, когато спрат да чуват обстрела. Това е мястото, където жена и двете ѝ деца бяха убити от руски снаряд преди няколко дни, докато опитват да се евакуират.

Ирпин беше особено популярно предградие за част от средната класа на Киев заради по-ниските цени на имотите. Сега от сградите се издига пушек, престрелки се чуват в далечината, а десетки хора се опитват да преминат през реката. Това е един от "зелените коридори” за безопасна евакуация, за които медиите говорят.

Сега преустановяването на огъня се спазва. Жена на име Дария разказва, че е прекарала 2 седмици в мазето, преди да се осмели да избяга. С баща ѝ успяват да се качат на автобус от село на десетки километра оттук. "Пътищата са унищожени. Беше трудно да стигнем дотук. Ужасяващо е“.

Дария разказва как руски войници са опрели пистолет в главата ѝ. Как са конфискували телефоните на хората, как са разграбвали жилищата им. Откакто е тук, тя вече не е толкова притеснена. Успява да избърше сълзите от очите си и да погали котката си, която носи в торба. Сега нейното бягство продължава към друга част на града - към квартала, в който живее дъщеря ѝ. Едно от онези места, в които човек още може да пазарува в супермаркет, докато се чуди дали войната скоро ще го застигне.