НАТО се връща към Студената война с първи големи планове за отбрана

НАТО ще направи крачка назад към бъдещето на срещата на върха във Вилнюс през юли, на която лидерите се готвят да одобрят хиляди страници тайни военни планове, които ще очертаят подробно за първи път от Студената война как алиансът ще отговори на руско нападение, пише Ройтерс.

Ходът е фундаментална промяна – десетилетия наред НАТО не виждаше нужда да очертава мащабни планове за отбрана, докато участваше в по-малки войни в Афганистан и Ирак и считаше, че постсъветска Русия вече не представлява екзистенциална заплаха.

Но сега, когато най-кървавата война в Европа от 1945 г. насам се води точно отвъд границите му, в Украйна, алиансът предупреждава, че трябва да подготви цялото планиране много преди избухването на конфликт с опонент от ранга на Москва.

„Фундаменталната разлика между управление на криза и колективна отбрана е тази – не ние, а нашият опонент решава времевите рамки“, коментира адмирал Роб Бауър, един от топ военните ръководители на НАТО. „Трябва да се подготвим за факта, че конфликтът може да започне всеки момент“, допълва той.

Очертавайки регионалните си планове, НАТО също така ще даде на страните указания как да модернизират силите и логистиката си.

„Съюзниците ще знаят точно какви сили и капацитет са нужни, включително къде, какво и как да разположат“, коментира генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг относно класифицираните документи, които като по време на Студената война ще определят военни части, които да отбраняват определени региони.

Това формализира процес, породен от анексирането на Крим от Русия през 2014 г., което накара западните съюзници за първи път да изпратят бойни части на изток. Великобритания, Канада и Германия поеха лидерството в по една от балтийските страни.

Но макар много характеристики да напомнят за военната конфигурация на НАТО преди 1990 г., някои ключови фактори се променят за алианса, който оттогава се разшири с около 1000 км на изток и се увеличи от десетина страни членки до 31.

Само присъединяването на Финландия миналия месец удвои границата на НАТО с Русия до около 2500 км, налагайки по-гъвкав подход към разполагането на сили в сравнение с миналото, когато Германия беше смятана за основната военна зона.

Освен това алиансът вече не се готви да води мащабна ядрена война срещу Москва и съюзниците ѝ, повечето от които сега членуват в НАТО, отбелязва Иън Хоуп, историк в Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE).

„Не предвиждаме война като при Студената война, когато съюзническите сили… щяха да понесат едновременни мащабни нападения на страни от Варшавския пакт“, казва той и посочва регионализирани конфликти, които трябва да бъдат овладени с бързо разполагане на сили.

В същото време интернет, дроновете, хиперзвуковите оръжия и бързият информационен поток представляват нови предизвикателства.

„Добрата новина е, че говорим за прозрачността на бойното поле. С всички сателити и разузнавателни данни можем да видим зараждането на криза. За Украйна имахме всички индикатори доста по-рано“, казва генерал-лейтенант Юбер Котро, заместник-началник на ГЩ на SHAPE.

Прозрачността е една от причините НАТО, противно на исканията на балтийските страни, да не вижда непосредствена нужда от увеличаване на войските на изток.

„Струпването на повече сили на границата е като да имаш чук. В даден момент искаш да намериш пирон. Ако руснаците струпват войски на границата, това ще ни притесни, ако ние струпваме войски на границата, това ще ги притесни“, предупреждава Котро.

Драстичното подобряване на бойната готовност ще бъде огромна задача. През 2022 г. НАТО се договори да постави 300 хил. военни във висока степен на бойна готовност спрямо 40 хил. в миналото.

Пропуските в капацитета на алианса да произвежда достатъчно оръжия и боеприпаси бяха показани от затрудненията му да е в крак с исканията на Украйна и НАТО трябва също така да модернизира дълго неглижираната логистика, необходима за бързо разположение на сили по релси и по шосе.

Нуждата от финансиране на прилагането на регионалните планове е една от причините Столтенберг да призове лидерите да повишат целта за военните разходи на алианса, друга тема, която ще бъде обсъдена във Вилнюс.

Представители на НАТО считат, че ще са нужни няколко години плановете да бъдат напълно задействани, но подчертават, че алиансът може да влезе в битка незабавно, ако е необходимо.

„Готови сме да воюваме тази вечер. Знаете, че никога не можем да сме достатъчно подготвени, никога. Трябва да можем да се сражаваме тази вечер, ако е необходимо, с това, което имаме“, изтъква Котро.