„Вагнер“ ще запази части от своята африканска империя дори след бунта в Русия

Трудна смяна

Въпреки това личните връзки на Пригожин с тези африкански лидери и лоялността на хората му сигнализират, че смяната му няма да бъде лесна, изтъкват Марат Габидулин, бивш старши командир на „Вагнер“, и Сергей Храбрих, бивш служител на руското министерство на отбраната. И двамата сега живеят във Франция.

Бунтът, предизвикан от спора относно начина, по който се води войната на Русия в Украйна, ескалира, когато „Вагнер“ беше заета да разшири своя африкански отпечатък. Групировката е провела разговори с военни ръководители в Буркина Фасо и е изпратила малък контингент в Демократична република Конго, за да предложи обучение и помощ на силите, които се бият с бунтовниците, посочват трима източници, запознати с въпроса.

Разпространяващото се влияние на „Вагнер“ на континента привлича вниманието на САЩ - и санкции - дори преди бунта на Пригожин. А Вашингтон използва сътресенията, за да засили призивите към африканските лидери да изгонят наемниците.

„Продължаваме да призоваваме правителствата в Африка и на други места да преустановят каквото и да е сътрудничество с „Вагнер“, заяви говорителят на Държавния департамент Матю Милър.

Депутатът от френската управляваща партия Бенджамин Хадад каза, че събитията в Русия трябва да служат като „предупреждение“ за лидерите в Африка.

Всяка „национализация“ на „Вагнер“ би дала на Запада възможност да „ребрандира военните престъпления на групата и хищническата икономическа дейност като руската държавна политика спрямо Африка“, коментира Алиа Брахими, експерт в Атлантическия съвет, която съветва няколко правителства относно политика в Близкия изток и Северна Африка.

Судански тест

Следващият голям въпрос може да бъде бъдещето на операциите на „Вагнер“ в Судан, където Пригожин помагаше на бунтовниците, които се бият с правителствената армия, въпреки че Москва поддържа тесни връзки с военното ръководство в Хартум.

Кремъл успя да преследва тази двойна политика чрез тайно разполагане на наемниците, подход, който използва и в богатата на петрол Либия.

През май САЩ обвиниха „Вагнер“ в доставянето на ракети „земя-въздух“ на т.нар. Сили за бърза подкрепа на Судан, които от април водят кампания за сваляне на военната хунта, която взе властта през 2021 г.

Доставките на оръжия бяха потвърдени от двама души в Москва и от западен дипломат, запознат с проблема. Помощта включва преносими ракети от запасите на „Вагнер“ в Либия, изтъква Габидулин. Според западни дипломати и бунтовнически сили в страната, оръжие идва и от силите на „Вагнер“ в ЦАР.

„Руските тайни служби залагат и на двете страни в Судан“, изтъква Глеб Ирисов, бивш офицер от руските военновъздушни сили, добавяйки: „По този начин те облагодетелстват всеки, който излезе начело“.

Залогът на Русия в Судан е по-голям, отколкото другаде.

Москва се стреми от години да установи първата си военноморска база в Африка на брега на Червено море именно в Судан. Това би дало на Кремъл постоянен достъп до Суецкия канал, Индийския океан и Арабския полуостров - райони, които в момента се охраняват от САЩ и техните съюзници, изтъква Виктор Бондарев, бивш началник на руските военновъздушни сили.

Судан също е важна част от логистичния коридор, който свързва операциите на „Вагнер“ от Сирия до Либия и по-дълбоко в Африка, което позволява на групировката да превозва оборудване и бойци до страни, включително ЦАР и Мали.

„Африка остава висок приоритет в дневния ред на руската външна политика и засега няма признаци на смущения там. Може да отнеме време, за да откачим „Вагнер“  и да я заменим с нещо друго“, коментира Лу Осбърн, анализатор в All Eyes on Wagner, консорциум, който проследява дейностите на групата. „Може дори да не се случи“, добавя той.