Военното присъствие на САЩ в Нигер все още е под въпрос

Превратът в Нигер повдига въпроса за военното присъствие на САЩ в страната. Общо 1100 души американски военен персонал са базирани в Нигер, като присъствието им е ключово за борбата с ислямистките бойци в района на Сахел.

През последното десетилетие американските войски обучават нигерските сили за борба. Вашингтон управлява и две военни бази, включително една, която провежда мисии с дронове срещу „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ в региона, пише Ройтерс.

След като свали президента Мохамед Базум от поста му на 26 юли, хунтата отмени споразуменията за военно сътрудничество с Франция, която има между 1000 и 1500 войници в страната.

Досега САЩ не са получавали искания да изтеглят войските си и нямат индикации, че ще бъдат принудени да го направят, казват за агенцията двама американски служители, пожелали анонимност.

Западноафриканският регионален блок ECOWAS обаче заплашва с военна намеса, а руската група наемници „Вагнер“ предлагаща помощ на лидерите на преврата. Това може да представлява риск за безопасността на американския военен персонал. Затова и САЩ могат да се окажат в обмисляне на бъдеще без опора в част от Африка, където ще се съревновават с Русия и Китай за влияние.

„Нашата база за дронове в Нигер е изключително важна за противодействието на тероризма в региона“, каза един от американските служители. "Ако тя бъде затворена, това ще бъде огромен удар“, допълва източникът на агенцията.

Администрацията на Байдън не е определила официално военното превземане в Нигер като преврат. Такова определение би ограничило каква помощ за сигурността Вашингтон може да предостави на страната.

Все пак миналата седмица САЩ поставиха на пауза определени програми за чуждестранна помощ за Нигер и заявиха във вторник, че това включва и финансиране за международно военно образование и обучение и програми, които подкрепят способностите на Нигер за борба с тероризма. Военното обучение също е спряно.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкeн отказа да коментира във вторник в интервю за BBC бъдещото присъствие на американски войници, които са в Нигер с одобрението на сваленото правителство на страната.

Базата за дронове на САЩ придоби огромно значение поради липсата на западни партньори по сигурността в региона. Военни хунти дойдоха на власт чрез преврати в съседните на Нигер Мали и Буркина Фасо през последните години. Повече от 2000 френски войници напуснаха Мали миналата година, а мироопазващите сили на ООН от 13 хил. души трябва да се изтеглят до края на годината, след като хунтата поиска от тях да напуснат.

Базата за дронове, известна като въздушна база 201, е построена близо до Агадес в централен Нигер. Инвестицията е за над 100 млн. долара. От 2018 г. тя се използва за насочване срещу клонове на „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ в Сахел.

След преврата американските войски до голяма степен остават в базите си и военните полети на САЩ, включително дронове, се одобряват индивидуално, според американските служители.

Камерън Хъдсън, бивш служител на САЩ, който сега е в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), смята, че е вероятно Вашингтон да се опита да продължи да използва базата за дронове, независимо кой е на власт Нигер. От тази база САЩ събират разузнавателна информация за цели на бойци в региона и хунтата няма да има пряка полза.

САЩ може да се наложи да преразгледат присъствието си, ако членовете на ECOWAS, които ще се срещат днес, решат да се намесят военно. Хунтата не изпълни ултиматум на африканската организация да възстанови на поста му сваления президент Мохамед Базум.

Терънс Маккъли, който е бил посланик на САЩ в Мали, Нигерия и Кот д'Ивоар и сега е в Института за мир на САЩ, коментира, че американската армия ще вземе „решение за защита на силите", ако избухне конфликт. Според него военна намеса на ECOWAS е възможна на теория, но той не очаква организирането на операция, особено бързо и скоро.

Друг усложняващ фактор е присъствието на бойци на „Вагнер“ в региона, от които лидерите на преврата в Нигер могат да поискат помощ. САЩ определят „Вагнер“ като транснационална престъпна организация. Шефът на групировката Евгений Пригожин приветства преврата в Нигер и каза, че неговите сили са на разположение, за да възстановят реда, макар че в страната няма бунтове и сблъсъци и свалянето на демократично избрания президент премина спокойно и мирно.

Наемниците на Вагнер се обединиха с хунтата в Мали през 2021 г. и имат около 1000 бойци в страната, където джихадистите контролират големи участъци от пустинята на север и в централните региони.

Един от американските източници на информационната агенция казва, че ако бойците на „Вагнер“ се появят в Нигер, това няма да означава автоматично, че американските сили ще трябва да напуснат страната. Според него сценарий, при който няколко десетки сили на „Вагнер“ се базират в столицата на Нигер Ниамей, е малко вероятно да повлияе на военното присъствие на САЩ.

Ако обаче в страната пристигнат няколко хиляди бойци на „Вагнер“, вкл. близо до Агадес, може да възникнат проблеми поради опасения за безопасността на персонала. Източниците на агенцията обаче уточняват, че Вашингтон е поставил „висока летва“ за вземането на решение за напускане на Нигер – това може да стане по искане на правителството.

Междувременно ООН алармира за условията, при които е задържан Мохамед Базум. Хунтата го държи затворен в президентския дворец в Ниамей и не му доставя храна и лекарства, писал е Базум до свой приятел. Съобщенията са предадени на CNN със съгласието на Базум.

Демократично избраният президент на Нигер казва в съобщенията, които са изпратени през миналата седмица, че в президентския дворец няма електричество. Проблем с доставките на ток има в цялата страна, след като Нигерия – основен доставчик на електричество за Нигер, прекъсна тока заради преврата.