Изкуството е полезно за мозъка

Мисля, че остарявам. Вече ми се иска да знам имената на дървета, птици и диви цветя. Прехласвам се по смяната на сезоните. Озовавам се в местния парк в 6 сутринта не защото съм под въздействието на „купон“ от предната вечер, а защото искам да изляза сред природата веднага след като се събудя, за да уловя ярката утринна светлина, росата по листата и птичата песен в техния апогей, пише колумнистката на Financial Times Джъмайма Кели.

Или може би просто се отдавам на част от същността си, която досега съм потискала - или поне не съм успявала да осъзная; същност, която ме предразполага да обичам, ценя и дори да жадувам за всички гореизброени неща. Може би цветовете, звуците и тъканта на природата са такива, че дори тези от нас, които живеем в градовете, намираме за красиви и вдъхващи благоговение. И може би всичко това е решаващ, но недооценен компонент от нашето благополучие.

Това е, което някои мислители, които са част от зараждаща се интердисциплинарна област, която подчертава значението на изкуството, красотата и природата за нашето психическо и физическо здраве, биха изтъкнали.

Невроестетиката – термин, въведен за първи път през 1999 г. от Семир Зеки, невробиолог от Университетския колеж в Лондон – е подобласт както на приложната естетика, така и на когнитивната невронаука, която изучава реакцията на мозъка към различни форми на естетическо преживяване. Поддръжниците на невроестетиката твърдят, че ангажирането с изкуството и природата не трябва да се счита за „пожелателно“, а за необходимост.

Би било изкушаващо да припишем такива идеи на аморфния свят на „концентрацията“, за който всички ни казват, че е толкова добър и важен за нас (аз самата съм фен на този свят, макар и не на името му, споделя авторката). Но Сюзън Магсеймън, основател и директор на International Arts + Mind Lab към Медицинския факултет на университета "Джонс Хопкинс" (Мериленд) ми казва, че последните неврологични изследвания показват, че естетическото преживяване е нещо повече от това. Невроестетиката може наистина да е полезна, като ни позволява да се чувстваме „по-концентрирани“ и да овладеем безспирното тиктакане на умовете си, но тя преди всичко представлява „изцяло ново поле“ сама по себе си.

„Изучихме храненето, съня, физическите упражненията, както и концентрацията“, изтъква Магсеймън. „Сега разглеждаме как изкуствата и естетическите преживявания са от съществено значение за човешкото състояние.“ Тя обяснява, че макар някои от тези преживявания да могат да донесат ползи, подобни на „концентриращите“ дейности – като понижават активирането на свързаната със стреса амигдала на мозъка, намаляват кортизола и ни вкарват в нашето парасимпатиково състояние на „почивка и смилане“ – невронните сканирания показват, че в естетическо изживяване има нещо повече.

Може би най-необичайното е, че изследването на Зеки показа, че въпреки че всички ние може да имаме различни идеи за това какво представлява красотата, една и съща област на мозъка – „медиалният орбито-фронтален кортекс“ или „mOFC“ – светва, когато възприемаме нещо като красиво. Това е вярно, независимо дали говорим за визуална, музикална, математическа или дори морална красота.

Има и много доказателства в подкрепа на аргумента, че заниманията с изкуства имат положителен ефект върху здравето. Проучване на изследователи от UCL, използващо данни от повече от 6000 човека над 50 години и вземащо предвид икономически, здравни и социални фактори, установи, че тези, които се занимават с „арт дейности“ на всеки няколко месеца или повече, имат 31 процента по-малък шанс да починат през следващите средно 12 години.

Проучванията многократно показват ползите от музиката за пациенти с деменция и други невродегенеративни разстройства. Други изследвания пък показват, че танцът може да помогне на страдащите от Паркинсон чрез увеличаване на невропластичността и стимулиране на множество слоеве на нервната система.

Струва си да се отбележи, че не е необходимо да сме особено талантливи в дадена област на изкуството, за да се възползваме от нея. „Дали сте добър в нея, или не, е абсолютно без значение за невроестетичните ползи“, отбелязва Тара Суорт, невролог и преподавател в Масачусетския технологичен институт (MIT). Но докато всички сме креативни като деца - рисуваме, танцуваме, дрънчим с тенджери и тигани - много от нас спират артистичните си занимания, след като им се каже, че всъщност не са много добри в тях.

Това е грешка, според невроестетиците. Всъщност, ако сте били благословени с някакви артистични способности - такива, от които сте направили кариера - може да не изпитвате същите предимства сега, когато препитанието ви зависи от тях. Мозъкът ви вероятно е излязъл от състоянието на свободен творчески поток в посока по-оценъчно, придирчиво „състояние на контрол“, както го нарича Суорт. Така че излезте и направете някакво ужасно изкуство. Или ако предпочитате, просто се изложете на нещо красиво. Вашият мозък ще ви благодари за това, завършва Кели.