Защо Украйна промени позицията си относно сделката с Тръмп за полезните изкопаеми

Първоначалното предложение на Доналд Тръмп САЩ да получат огромен дял от полезните изкопаеми на Украйна получи мразовит прием, но последните новини по темата, сигнализират, че Киев е готов да подпише.

Последният проект, публикуван днес от „Европейская правда“ , все още не ангажира САЩ да предоставят на Украйна конкретни гаранции за сигурност.

Но това би обвързало финансовите интереси на САЩ с дългосрочната сигурност на Украйна, като изисква до голяма степен притежавания от Америка фонд за приходи от минерали да бъде инвестиран в „сигурността и просперитета на Украйна“ и като попречи на САЩ да продадат дела си без съгласието на Украйна.

Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп обеща на поддръжниците си бързо прекратяване на войната в Украйна. Американските данъкоплатци са платили 114 млрд. евро в подкрепа на Киев – около 0,5% от американския брутен вътрешен продукт (БВП) – която САЩ са предоставили, включително военни ресурси на стойност 64 млрд. евро.

Но както историкът Найл Фъргюсън наскоро посочи в онлайн спор с вицепрезидента на Тръмп, Джей Ди Ванс, мирните споразумения често са предхождани от преговори, продължаващи години.

Освен това Тръмп вече има някаква по-реалистична представа за стойността на наличните редкоземни метали в Украйна посредством американския бизнес.

Сделката за достъп до полезните изкопаеми на Украйна е „начинът на Тръмп да демонстрира пред избирателите, че е способен да постига бързи победи“, твърди Олена Прокопенко, старши сътрудник по отношенията между Украйна и САЩ в German Marshall Fund, трансатлантически мозъчен тръст.

От „колониално споразумение“ до „балансирано споразумение“

В интервю за Euractiv Прокопенко казва, че последните промени в сделката я правят много по-допустима за украинците.

„От първоначалното колониално споразумение, което Тръмп се опитваше да наложи на Украйна, това се превърна в по-балансирано споразумение“, изтъква тя.

За нея предстоящото споразумение е знак, че Тръмп започва да вижда нещата „по-реалистично относно факта, че Путин продължава да отхвърля прекратяването на огъня“.

Тя приветства факта, че новата версия съдържа „изрично споменаване на сигурността и как вноските във фонда ще бъдат насочени към постигане на сигурност“.

Прокопенко казва, че настоящото проектоспоразумение е по същество "меморандум за намерение" за полагане на основите за по-подробен договор. Това означава, че това споразумение не трябва да бъде ратифицирано от украинския парламент, който трябва да изчака окончателната сделка.

В преамбюла на споразумението се посочва, че "американският народ желае да инвестира заедно с Украйна в свободна, суверенна и сигурна Украйна".

Къде е мястото на Украйна на масата за преговори?

Но на хартия споразумението все още изисква много повече от Украйна, отколкото от САЩ, които не са пряко задължени да гарантират украинската свобода, суверенитет или сигурност по никакъв начин.

Киев ще се ангажира да плаща 50% от приходите от „бъдещата монетизация“ на различни национални природни ресурси – включително минерали, петрол и газ – в съвместен инвестиционен фонд, който ще бъде до голяма степен собственост на САЩ.

Но въпреки че самата сделка почти не ангажира САЩ с нищо, тя на практика купува на Украйна място на масата за мирни преговори, подчертава Прокопенко.

„Президентът Зеленски беше този, който включи тази точка в първоначалния план“, добавя тя.

Според нея Зеленски е предложил на САЩ да обмислят сътрудничество с Украйна за добива на редкоземни минерали, така че сега е много трудно той да се откаже изцяло от това предложение.

„Това би изключило Украйна изцяло от преговорния процес“, посочва Прокопенко.

Ако Тръмп спре американската военна помощ, Украйна значително ще се затрудни да продължи да отблъсква Русия. Това би я оставило във възможно най-слабата поиция в предстоящите мирни преговори. Зеленски има силен стимул да угоди на Тръмп по какъвто и да е начин.

Изкуството на сделката

Що се отнася до това, което Америка получава от сделката, ползите, макар и потенциално значителни, са по-малко очевидни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Например „бъдещата монетизация“ на ресурсите на Украйна – или „бъдещите източници на приходи“ – изключва всички съществуващи източници на приходи, които Украйна вече получава, се посочва в споразумението.

С други думи, фондът на Тръмп няма да получи никакви пари, докато Украйна не е спокойна и достатъчно сигурна, за да се стигне до допълнително развитие на природните ѝ ресурси.

Междувременно украинското вето върху всеки американски опит за приходи означава, че САЩ могат да печелят директно от фонда само чрез своите инвестиции в украинска инфраструктура.

Това "прави дългосрочната сигурност условие, за да си струва това партньорство", казва Прокопенко.

Сделката "би изисквала траен мир, за да донесе някакви осезаеми печалби", твърди тя.

„Ако Русия се прегрупира и нахлуе отново в Украйна, всички чуждестранни инвестиции, включително тези, направени по тази сделка, ще бъдат застрашени“, коментира още Прокопенко.

По думите ѝ получаването на военновременна застраховка за големи проекти, включително добива на минерали, който Тръмп желае, е изключително трудно.

Но дори и в дългосрочен план няма гаранция, че природните ресурси на Украйна ще генерират достатъчно приходи, за да може фондът да компенсира САЩ за помощта им към Киев до момента, предупреждава Прокопенко.