Какво се крие зад лудостта по Гренландия? Отговорът не е редки минерали

На всеки няколко години на пазара на суровини се появява някаква лудост, свързана с нов източник на редки или скъпи минерали, която магически трябва да даде решение за целия недостиг. През годините имаше опити за развитие на дълбоководна минна дейност или добив на минерали от астероиди, припомня анализаторът на Bloomberg Хавиер Блас.

Сега нещата изглеждат по-лесни, казва той, визирайки фокуса към Гренландия - обширна и заледена земя, на която живеят 60 хил. души. И която има толкова много подземни богатства, че новоизбраният президент Доналд Тръмп има такова силно желание да я притежава.

В това няма никакъв смисъл, категоричен е Блас и отбелязва, че островът е продължение на Северна Америка, а на всички е ясно, че САЩ и Канада действително са богати на суровини. Добивът на тези суровини от о. Гренландия обаче вероятно е толкова скъп и толкова труден, че обезсмисля всички усилия.

Всъщност не за първи път се говори за природните дадености на тази територия, която е част от Дания. През 70-те години на миналия век се разработваха петролни находища, а малко по-късно и на желязна руда. Факт е, че нито един барел петрол не е добит на острова, а компанията, която разработваше находищата на метална руда, фалира, казва още Блас.

Той напомня, че през 2023 година Дания направи проучване и идентифицира поне 50 места с потенциал за добив на минерали. Повече от половината от тях са отвъд Полярния кръг и добивът е труден, ако не и невъзможен. Действително климатичните промени биха облекчили задачата, но всички проучвания досега показват, че потенциалът за добив на редки минерали от Гренландия е минимален заради високите разходи.

Вариант находищата да бъдат използвани е, ако цените на пазара се увеличат съществено, казват датските геолози.

Но отговорът не се крие и тук, въпреки че цените растат, а Китай контролира 90% от всички редкоземни минерали.

Всъщност терминът "редкоземни" е доста подвеждащ, казва още Блас. Реално те не са редки като разпространение, но често са с такава концентрация, че добивът им е свързан с много средства и голямо замърсяване. Ето защо и Китай е лидер - не само, че има находища, но и няма нищо против екологичната цена от добива.

"А какво да кажем за геополитическото значение? Нека си го кажем: редките минерали не са петрол, или мед, или уран, нито природен газ", категоричен е експертът. През 2023 г. САЩ са внесли редки минерали на стойност 190 млн. долара. Дори и цените да се повишат 50 пъти, едва ли можем да говорим за някакъв значим ефект върху икономиката. "А и за тази цена американският бизнес би намерил по-лесни опции от Гренландия", допълва той.

Ако високите цени на редките минерали продължат достатъчно дълго, някои от находищата на острова вероятно ще станат актуални. Но трябва да си зададем въпроса и какво ще правят през това време другите държави, които притежават залежи - Чили, Перу, Бразилия, Монголия или Казахстан.

Вероятно по-добрата опция за Вашингтон е подобряване на дипломатическите връзки с тези страни, защото нито една от тези държави не е за продан.