Макроикономист: Дефлационните процеси засягат енергийните ресурси и това е отлична новина за европейската индустрия

Виждаме началото на дефлационни процеси, които засягат основно енергийните ресурси, и тази тенденция е отлична новина за европейската индустрия. Този коментар направи Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него инфлацията в еврозоната е навлязла във фаза на успокояване и се очаква да се задържи около тези нива, като повишенията на цените при храните и услугите са по-скоро остатъчен ефект от предишни периоди.

Васил Караиванов цитира данни на Евростат за инфлацията в еврозоната за април, които показват нива от 2,2% на годишна основа, които според него не са изненадващи. „Това са предварителни данни и окончателните може леко да се различават, но ключовото е, че инфлацията се стабилизира около средносрочната цел от 2%, определена от Европейската централна банка“, посочи макроикономистът.

Васил Караиванов съобщи, че индексите на промишленото производство в Германия, Франция и Италия бележат растеж, като за Германия това е рекорд за последните три години. Той обаче смята, че въпреки положителните сигнали, e възможно част от увеличеното производство да се дължи на краткосрочни фактори като опити за износ преди въвеждането на очаквани мита. По думите му, за да бъдат направени по-категорични прогнози, са нужни по-детайлни данни.

Преподавателят анализира плановете на Европейския съюз за инвестиции в отбрана и инфраструктура, като ги определи като две отделни линии на развитие, които се движат независимо от текущите търговски напрежения и предложения за нови мита. Той подчерта, че тези политики са заложени още от миналата година, когато новата Европейска комисия започна да търси начини за стимулиране на икономиката, особено на фона на двугодишната рецесия в Германия.

Караиванов отбеляза, че директното наливане на пари в икономиката би довело до ръст на потреблението и инфлацията, което ще наложи повишаване на лихвите и ще утежни положението. Затова, според него, европейските лидери умишлено са се насочили към сектори като отбрана и инфраструктура, където вложените средства не достигат бързо до крайните потребители и не оказват пряк инфлационен натиск.

Той обърна внимание на факта, че Германия дълго е занемарявала инфраструктурата си и сега се опитва да поправи това, а Франция има интерес от промяната, тъй като нейните строителни компании отдавна гледат на германските инфраструктурни проекти като възможност за участие.

„Германската икономика се опитва да се събуди след труден период, но остава въпросът дали ще успее“, коментира Караиванов и подчерта, че германската икономика традиционно разчита на износ, но сега обръща внимание и на вътрешните си проблеми. Според него успехът ще зависи от способността на страната да балансира между външните пазари и вътрешната модернизация.

„Има едно желание за събуждане. Дали ще им се получи, не знам, защото все пак германската икономика е много експортно ориентирана. Досега тя много разчиташе на износа и всъщност затова сега развиват инфраструктурата, защото Германия доста я беше занемарила в сравнение с останалите сектори“, поясни макрикономистът.

Ще имат ли новите мита дефлационен ефект в Европа? Кои сектори са особено уязвими? Накъде ще се насочат европейските производители на вино, зехтин и автомобили? Търсят ли инвеститорите европейски активи? Трябва ли точно сега българското правителство да емитира дълг чрез 9- и 13-годишни еврови облигации? Защо трябва да очакваме позитивен  конвергентен доклад на Европейската комисия?

Материалът не е повод за инвестиционно решение!            

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.