По-слабите перспективи за цените в еврозоната подкрепят още намаления на лихвите

Според проучване на Bloomberg инфлацията в еврозоната ще се окаже по-бавна от предварително прогнозираното заради по-високите американски мита, което подкрепя идеята на Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали лихвените проценти на заседанието си тази седмица.

Анализаторите предвиждат среден ръст на потребителските цени от 1,9% през 2026 г. и 2% през 2027 г. - низходяща ревизия от 0,1 процентни пункта за всяка прогноза. Те също така очакват икономиката на региона да нарасне с 0,8% през тази година - малко по-малко от очакваното преди.

Макар че проучването не взема предвид решението на Доналд Тръмп да отложи по-високите мита за голяма част от търговските партньори по света, то хвърля светлина върху потенциалните последици от неговата политика. В момента са в сила налози срещу Китай в размер на 145% и 10% мита върху други търговски партньори, включително Европейския съюз (ЕС). Последните мерки са валидни за период от 90 дни, с цел да се даде възможност за преговори.

Шокът за инвеститорите от променливите политики на Тръмп срина фондовите пазари и тласна нагоре очакванията, че ЕЦБ ще трябва да понижи лихвите за седми път тази седмица. В отделно проучване на Bloomberg икономистите прогнозираха, че паричният орган ще ги намали още два пъти - през април и юни.

„Дори и с паузите при митата, намалението през април продължава да има смисъл“, заяви икономистът от JPMorgan Chase Грег Фузеси. „Облекчаването на паричната политика през юни също може да не е твърде спорно, макар че пътят след това зависи от развитието на търговските преговори със САЩ“, каза той.

Някои централни банкери сигнализираха за готовност да предприемат действия преди началото на седмичния период на затишие, който започна миналата седмица. Гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало заяви, че все още има възможност за намаляване на лихвите, като митата на Тръмп засилват аргументите за предприемане на действия „скоро“. Финландският му колега Оли Рен и литовският гуверньор Гедиминас Шимкус също изразиха подкрепа за още едно намаление тази седмица.

Председателят на Германската централна банка, Бундесбанк, Йоахим Нагел заяви само, че ЕЦБ ще действа „отговорно“ въз основа на актуалните данни. Австриецът Роберт Холцман посочи, че не вижда основания за намаляване „засега“ поради голямата несигурност.

Инфлацията вече беше започнала да се забавя преди изявлението на Тръмп, включително в ключовия сектор на услугите. Проучване на ЕЦБ сред компании от еврозоната, проведено през първото тримесечие, показа, че очакванията им за ценовия растеж след една година леко са се охладили, според съобщение от понеделник.

През март президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви пред законодателите на ЕС, че митата ще поставят под въпрос този напредък, като засегнат растежа, докато в краткосрочен план ще ускорят инфлацията.

Но въздействието върху финансовите пазари се разгърна драматично. Най-същественото е, че в петък еврото поскъпна до тригодишен връх - което означава, че вносът във валутния блок ще стане по-евтин и ще понижи цените. Разходите за енергия също спаднаха.

Наред с това Брюксел се въздържа от драстични контрамерки, които биха могли да стимулират инфлацията. За икономиста на Bank of America Евелин Херман това отваря вратата за още понижения на лихвите дори след тази седмица.

„Ако цените на енергията и валутните курсове не се променят значително, за ЕЦБ ще бъде много трудно да не намали прогнозата си за инфлацията през юни“, каза тя. „В такъв случай ще бъде трудно да не се намалят допълнително лихвените проценти на ЕЦБ“.

Още едно понижение с четвърт пункт през юни ще доведе депозитната лихва до 2%, което е съвсем близо до т.нар. неутрална лихва - теоретично равнище, което нито ограничава, нито стимулира растежа. Слизането под това ниво вероятно ще изисква засилена тревога за икономиката, която досега беше сдържана от обещанието за много по-големи фискални разходи в Германия.

Подобно на Херман, икономистите на Deutsche Bank и Goldman Sachs виждат спад на лихвените проценти до 1,5% през тази година поради слабите перспективи за растежа и инфлацията. Други обаче са по-предпазливи.

„Малко вероятно е ЕЦБ да реагира спешно на съобщенията за митата и поради това пазарите може да са твърде оптимистично настроени, ако очакват още едно намаление през юни на тази основа“, заявиха анализаторите на RBC Capital Markets Питър Шафрик и Джордж Моран. „Смятаме, че ЕЦБ ще действа внимателно, а възходящите рискове за инфлацията ще направят намаляването след тази среща трудно“, добавят те.

Миналата седмица гуверньорът на Нидерландската централна банка Клаас Кнот подчерта, че резките промени в икономическата политика затрудняват ЕЦБ да изрази становище относно перспективите за растеж в региона.

Макар че в краткосрочен план митата представляват „негативен шок за търсенето“, в дългосрочен план може да преобладават инфлационните ефекти, отбеляза той на събитие в Амстердам. Като вземе предвид промяната във фискалната политика, ЕЦБ ще трябва да бъде „наистина бдителна“, каза централният банкер.