Икономистите очакват още две лихвени намаления от ЕЦБ, съобразявайки се с капризите на Тръмп

Представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще намалят още два пъти разходите по заемите, въпреки че в крайна сметка ще се съобразят с политиките на президента на САЩ Доналд Тръмп, сочи проучване на Bloomberg сред икономисти.

Анкетираните очакват последователни намаления с по четвърт пункт през април и юни, като след това депозитната лихва ще остане на ниво от 2% поне до края на 2026 г. Те предупреждават, че политиката на САЩ крие значителни рискове, заплашващи да подкопаят икономическия растеж в еврозоната.

Експертите посочват като основен проблем опитите на президента на САЩ да пренареди глобалния ред. Търговската му война разтърси финансовите пазари, подхрани страховете от голям икономически срив и накара международните лидери да се лутат в реакциите си.

„Паричната политика сега се определя от Тръмп“, коментира Арне Петимезас, анализатор в AFS Interest в Амстердам. „ЕЦБ напразно ще чака повече яснота за митата.“

Засега централните банкери ще трябва да се насладят на примирието, след като Тръмп отложи повечето налози, които беше обявил миналата седмица, за 90 дни, за да даде време за преговори, а Европейският съюз (ЕС) от своя страна даде отсрочка за контрамерките. В същото време търговското напрежение на САЩ с Китай продължава да ескалира.

„Най-голямото предизвикателство за ЕЦБ в тази ситуация е да изглежда така, сякаш знае какво да прави на фона на капризите на Тръмп“, казва Аластър Уинтър от Argyll Europe.

„Що се отнася до предстоящото заседание на 17април, търговската война на Тръмп вероятно е улеснила много решението на финансистите“, посочва Анджей Щепаняк от Nomura.

Протоколът от последното заседание на базираната във Франкфурт финансова институция показа, че централните банкери са отворени или за пауза през април, или за още едно намаление, със силни аргументи и от двете страни. Като се има предвид пазарната разпродажба, причинена от действията на Доналд Тръмп, импулсът за облекчение на паричната политика се засилва.

„Тръмп взе решението на ЕЦБ“, смята Щепаняк.

Мнозинството от анкетираните смятат, че до третото тримесечие лихвените проценти ще бъдат на благоприятна територия. Макар че точно половината от тях определят нивото, което нито ограничава, нито стимулира растежа, на 2%, почти толкова икономисти смятат, че то е по-високо.

Преминаването под т.нар. неутрална стойност може да е видът подкрепа, от която се нуждае икономиката на еврозоната. Икономистите виждат рискове за растежа в низходяща посока през тази и следващата година, преди по-високите разходи за инфраструктура и отбрана, особено в Германия, да подкрепят значително търсенето.

Те не са толкова категорични по въпроса дали инфлацията ще продължи да се забавя, като респондентите са разделени поравно в мнението си дали сега по-големият риск е надхвърляне или подминаване на целевата стойност.

„Икономическите перспективи остават толкова несигурни, че може да се възприеме само много предпазлив подход - без да се поемат предварителни ангажименти за някакъв конкретен път на лихвените проценти“, посочва Улрике Кастенс, старши икономист в DWS. Тя е сред мнозинството от анкетираните, които не очакват ЕЦБ да посочи кога лихвите са достигнали долната граница.

Разходите по заемите може да не се задържат на едно ниво много дълго. Повече от 20% от анкетираните икономисти предвиждат поне едно увеличение на лихвите преди края на следващата година, като най-ранната прогноза е за февруари 2026 г.

„ЕЦБ наистина ще се нуждае от значителна гъвкавост през следващите месеци“, заявява Силвен Бройер от S&P Global Ratings. „Макар че влошаването на финансовите условия и спадащите цени на петрола могат да оправдаят намаляването на лихвените проценти през април и юни, значителните фискални стимули на Германия могат да доведат до инфлационен натиск в средносрочен план.“